Раздялата е един от най-често срещаните мотиви във вечните книги, а и повод за написването на най-докосващите моменти в един роман. Вижте тези десет разбиващи сърцето цитати от любими книги и споделете как ви карат да се чувствате.
1. „…ако кажа, че съм лудо влюбена, значи да излъжа, при това вие веднага ще разберете, че не е истина.“
„Отнесени от вихъра“, Маргарет Мичъл
2.“О, мис Манет, когато от едно детско личице ви погледне лицето на щастливия баща, когато видите в нозете си как собствената ви прелестна красота покълва отново, спомняйте си понякога, че има един човек, който е готов да даде живота си, за да запази живота на някой, който ви е скъп!“
„Повест за два града“, Чарлз Дикенс
3. „Гетсби вярваше в зелената светлина, блаженото бъдеще, което година след година се отдалечава от нас. Днес то ни е избягнало — нищо, утре ще тичаме по-бързо, ще простираме ръце по-далеч… И едно прекрасно утро…
Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото.“
„Великият Гетсби„, Франсис Скот Фицджералд
4. „Още веднъж русалката погледна с угаснали очи княза, сетне се хвърли от кораба в морето и мигом почувствува как тялото й се разтапя на пяна.“
„Малката русалка“, Ханс Кристиан Андресен
5. „Досега го бе крепяла илюзията, че всичко, което отминава, е светът — отминаваха обичаите, модата — всичко освен нея. Но тази вечер за пръв път осъзна, че минаваше и животът на Фермина Даса, и неговият собствен живот, а той през това време не правеше нищо друго, освен да чака.“
„Любов по време на холера„, Габриел Гарсия Маркес
6. „Ти ме обичаше. Тогава какво право имаше да ме оставиш? Какво право, отговори на въпроса ми, какво право имаше да ме оставиш заради несериозното ти влечение към Линтон? Понеже нищо не би могло да ни раздели — нито нищетата, нито унижението, нито смъртта, нито каквато и да е беда, която бог или дяволът биха могли да измислят и струпат върху нас, ти сама стори това по своя собствена воля. Аз не разбих сърцето ти — ти си го разби и с това разби и моето.“
„Брулени хълмове“, Емили Бронте
7. „Ти си само сянка и само усмивка в голямото пътуване на душата ми. Очите Ти са два чисти извора, където дойдоха да пият и да си отпочинат мислите ми. Между гърдите Ти се крие меката възглавница, където спах за миг, за да се събудя отново. Не ме дръж вързан.“
„Змия и лилия“, Никос Казандзакис
8. „Смисълът на плача е да спреш, преди да стане сълзливо-сантиментален. Смисълът на мъката е да сложиш край, докато все още е искрена, докато все още означава нещо.“
„Пътят на промените„, Ричард Йейтс
9. „Паузата те кара да мислиш, че песента ще свърши. Песента обаче не свършва и ти изпитваш облекчение. Но после песента наистина свършва, защото всяка песен свършва, очевидно, и ТОЗИ.ПЪТ.КРАЯТ.Е.НАИСТИНА.“
„Жестокото присъствие на времето„, Дженифър Игън
10. „Така разбираш, че всичко е свършило. Щом започнеш да мислиш за началото, това е краят.“
Джуно Диас, This Is How You Lose Her
