Проблемът с голяма част от съвременните писатели (поне с добрите такива) е, че не са само писатели. Особено когато се окажат достатъчно талантливи, че творчеството им да надхвърли жанра или изкуството, в което са се доказали. Затрупани от работа по странични проекти, те правят неща, които хем радват феновете, хем са неизчерпаем източник на раздразнение – защо, по дяволите, се занимава с глупости и не седне да си допише книгите?
Същото е и положението с Геймън. От толкова много тайни четения, публични лекции, турнета и посещения на книжарници май не му остава много време за писане. Да не говорим за всичките му допълнителни занимания – представленията An Evening With Neil Gaiman & Amanda Palmer, писането на сценарии и какво ли още не.
Добре че на български все още има някои неиздавани неща – предимно илюстрирани детски книги. И комикси (мили издатели, приемете това като намек!). Сборникът „Дим и огледала“ е публикуван за първи път през 1998 г. и съдържа „кратки измислици и магийки“, които е трудно да наместиш в някой определен жанр. За разлика от романите, които харесвам много, и предишния сборник с разкази „Чупливи неща“, който по-скоро харесвам, „Дим и огледала“ не успя да ме докосне и зарадва като другите книги на Геймън. Амплитудата между най-доброто и най-лошото вътре е огромна – добрите неща са ужасно добри, докато лошите са покъртително зле.
Книгата започва с въведение, което не ви съветвам да пропускате – в него е скрит един от разказите, а и самите спомени на Геймън кой текст къде е бил публикуван първо и откъде му е дошла идеята за него са интересни и дават възможност да надникнеш в личния му свят.
В някои от разказите, публикувани в сборника, Геймън се заиграва с теми, които карат феновете по цял свят да вият от щастие и нърдщина – например включва Ктхулу в няколко разказа, поглежда към героите на митовете и приказките по начин, по който никой не е поглеждал преди, и променя представата ти за Дядо Коледа и Злата кралица.
По-поетичните „парчета“ обаче не са се получили – възможно е да се дължи на превода или на прекалена ектравагантност, но в един момент просто започнах да ги прескачам.
Изводът е, че ако сте die hard фен на Геймън си струва да прочетете тази книга. Ако не сте, по-добре недейте.
Вижте какво още сме писали за Геймън тук.
Ревю за „Дим и огледала“ можете да прочетете и в „Под моста“.
Странно, май само аз смятам, че в сборника просто няма лоши неща, независимо дали са разкази или „поетични парчета“. Нищо слабо не открих, но това може и да е чисто субективно, защото по принцип съм фен на странните експерименти. И, поне засега, в този странен поджанр на… ами всичко (в смисъл, че не мога да открия подходящ общ жанр, защото разказите и романите от него покриват всички жанрове май)… най-добрите автори остават двама – Геймън и Саймън Грийн. С разликата, че последният е доста по-кървав и брутален.