Свикнах да пиша рецензии на книги, които са ми харесали и са ме впечатлили, и сега не знам как да започна тази за Джон Харви и неговата “Плът и кръв” („Летера“, 2005г.), първата част от трилогията с главен герой Франк Елдър (следващите заглавия са “Пепел и кости” и “Мрак и светлина”). Описват романа като “могъщ и увлекателен трилър”, за него Харви получава „Сребърна кама“ – наградата на Британската асоциация на авторите на криминалните романи, а също и американския приз „Бари“ за най-добър криминален роман на годината.
“Плът и кръв” е само с позитивни отзиви на гърба на корицата, дори от самия издател на автора, което на мен лично ми се стори малко прекалено, особено онази част, където въпросният издател пише, че “това просто е най-доброто, което Харви някога е написал”. Ами не е толкова добро, за мен поне. Даже се чудя, ако “Плът и кръв” се определя като най-доброто, то какво остава за останалите романи на Джон Харви? Но на фона на продуктивността на автора, който има издадени над 100 романа от 1975г. досега, моето гореспоменато и негативно впечатление ми се струва напълно оправдано.
“Плът и кръв” за мен е поредната криминална и клиширана история с още по-клиширано заглавие (да не говорим за крайно неподходящата корица, сякаш от реклама на някой гел за болки в ставите, бива ли така?).
Накратко – изчезва младо момиче, същата девойка най-вероятно е брутално изнасилена и убита, а споменът за неразгадания случай „преследва“ пенсионирания инспектор Франк Елдър и той продължава да дълбае и „човърка“ случая, макар и години по-късно. Двамата главни заподозрени за въпросното изчезнало момиче и нейната злощастна съдба са осъдени след време за друго убийство. Единият от тях обаче бива освободен предсрочно от затвора. В последствие се намира фалшив имитатор, който величае главния виновник (останалия в затвора) и започва да убива в негова чест, продължавайки „каузата“ и разпращайки поздравителни картички, но всички естествено набеждават освободения предсрочно младеж (който далеч не е стока така или иначе).
Тук идва и моментът, в който съжалих, че съм прочела анотацията на романа на задната корица, където в общи линии ми казват в едно изречение какво предстои да се случи, а именно, че със собственото си продължаващо разследване инспектор Елдър „излага на смъртна опасност малолетната си дъщеря“. Къде остава изненадата за читателя каква ще е развръзката на сюжета? Знаейки този факт, докато не стигнах до него, съм чела с тотален безинтерес и по-скоро на инат. Баналната сексуална сцена, задължително присъстваща в подобни кримки, няма да ви я описвам, да не засенча автора. А за финала, отново накратко – happy end, както обикновено. Кому е нужен happy end всеки път?!
Откровено казано, в “Плът и кръв” все пак има някакъв съспенс, някаква минорна интрига. Книгата се чете гладко, бързо и неангажиращо. Но (тук идва моето „но“) за мен това си остава роман, който заслужава да му отделя време единствено на плажа, а лятото свърши, както всички знаем.
Моите извинения към Джон Харви и издателя му, който логично си го хвали и прехвалва, както и към почитателите му. Не ме разбирайте погрешно, “Плът и кръв” е добър роман в жанра си. Просто на мен ми дойде твърде комерсиален – нищо ново; нищо кой знае колко по-различно; нищо, което да ме провокира да мисля и да си блъскам главата върху следващите страници и тяхното съдържание; нищо, което да ме стресне.
И моля, ако някой има нужните връзки/познанства, да напомни на хората, които пишат анотациите на книгите, да оставят по нещо скрито от сюжета – още повече, ако това „скрито“ е всъщност част от основната развръзка. Все пак, нали затова се нарича криминален роман…
