Страхотно е да имаш подръка четящи тийнейджъри, които да те държат в крак с книжните тенденции. И да си призная, вероятно никога не бих посегнала към “Дневниците на ЗАГУБЕНЯЧКАТА”, ако не ми бяха препоръчани от поне три млади дами, с които споделяме сходни интереси към тийн четивата.
Сюжетът в най-общи линии е следният: Ники Дж. Максуел е в ново тузарско училище, но мястото й май никак не е там. Родителите й не я водят за модни дрешки в мола, няма iPhone като останалите ПГП (Привлекателни, Готини и Популярни) момичета, а баща й кара фирмен ван с огромна хлебарка на покрива.
Дневникът, който започва да попълва Ники по безумна идея на майка й, ни разкрива мислите на щурата тийнейджърка и някои от странните идеи, чрез които тя отчаяно иска да се впише в компанията на ПГП-учениците.
Антипод на Ники е Макензи – богата, нафукана и доста капризна “кифла”, към чието приятелство се стремят всички ученици. За съжаление обаче, тя разкрива и някои от грозните си черти като завист, склонност да преувеличава и ужасна злоба, когато нещата не се случват по планирания от нейно величество начин. Последствията от изпепеляващата ярост на Макензи могат и да са доста гадни и напоени със сос, но дали пък тъкмо те няма да помогнат на една загубенячка да изпъкне?
Комиксовият стил и в тази книга ми бе изключително забавен и приятен за четене, макар и “Дневникът на един дръндьо” да си остава недостижим в личните ми класации. Ако се абстрахирате и не правите сравнение между двете поредици, със сигурност ще установите колко свежи са “Дневниците на ЗАГУБЕНЯЧКАТА”. Освен чисто житейските препятствия, с които се сблъсква всяка тийнейджърка не-ПГП тийнейджърка, в книгата ще намерите и готини хрумки като идеята “Размяна на мастило” и ще установите, че книжните фенове са много по-яки от разни фръцли с модерни телефони и парцалки.
Макар родителите често да се противят на подобен тип книги, поставяйки ги в графата “безсмислени”, “Истории от един не толкова прекрасен живот” крие много достойнства: по забавен за младежите начин представя стремежа към повърхностното като глупав и безсмислен и залага идеята, че красотата идва отвътре, а истински стойностни са приятелството и добрите идеи, които обикновено хрумват на четящите хора.
И докато преследвате първия дневник на Ники Дж. Максуел, аз ще се включа в програмата “Размяна на мастило”, че опашката от желаещи да дарят книга и да получат татуировка е доста голяма!
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
