Въпреки нежната си, крехка и мила външност у Анна Багряна прозира преди всичко силен дух. Украинската писателка обича литературата от най-ранно детство и днес е утвърдена авторка на поезия, проза, драматургия за деца и възрастни, както и активна преводачка и журналистка. Пише само на украински език и въпреки че живее в България от 10 години, връзката ѝ с родината е по-силна от всякога. През 2022 г. получава наградата „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет заради подкрепата си за украинските бежанци в София. Как се ражда псевдонимът ѝ, какво е мястото на културата в Украйна по време на война и върху какво работи днес писателката? Разберете в следващите редове.
Името ви Анна Багряна всъщност е псевдоним. Как се роди той? Каква е връзката ви с България?
Истинското ми име е Ганна Багрянцева. Анна Багряна е псевдоним, с който започнах да подписвам първите си публикации през 1999 г. „Кръсти“ ме един украински поет и преводач – Степан Литвин, който работеше във вестник „Литературна Украйна“. Тогава се притесних, че моето литературно име ще бъде свързано с големия украински писател Иван Багряний, но това донякъде ме задължава да се стремя към развитието и да не спирам да творя. За Елисавета Багряна научих малко по-късно благодарение на един от най-добрите преводачи-българисти на ХХ в. – Дмитро Билоус. Той често сравняваше нашите стихове, повтаряше ми, че имаме обща женска стихийност и ме насърчаваше да преведа повече поезия на моята българска литературна адашка. Дотогава в Украйна не беше издавана нейна отделна книга с поезия. Аз реших да науча български само за да мога да превеждам нейното творчество, а по-късно и съдбата ме свърза с България. Научих езика и освен че преведох книгата с поезия на Елисавета Багряна, преведох и книги на други български автори.
Кои книги от детството ви оформиха като автор? Има ли такава, която препрочитате и днес?
Аз обичам книгите и чета много, още от детските си години. Това са били световни автори като Марк Твен, Астрид Линдгрен, също и украинските писатели. Тогава нямаше толкова голям избор на книги за деца и тийнейджъри, колкото днес. Една от професиите, за която мечтаех като малка, е библиотекар. И така се случи, че в края на миналата година започнах да работя в библиотеката на Софийския университет. Да прекарвам време с толкова много интересни книги, е истинско удоволствие за мен! Имам много любими автори още от студентските си години, но техният брой се увеличава с всяка една нова прочетена книга, така че няма да ги изброявам. Само ще кажа, че една от най-любимите ми книги, към която се връщам и досега, е „Малкият принц” на Сент-Екзюпери. Като цяло обичам философска и психологична проза на световни класици и съвременни европейски автори.
Как се роди любовта ви към писането? Помните ли момента, в който осъзнахте, че то ще бъде неразделна част от живота ви?
Любовта ми към писането е свързана с любовта ми към четенето. Освен това израснах сред красива природа, която също ме вдъхновяваше и караше да възприемам света през художествени образи. Не случайно първите ми стихотворения и приказки са за дървета, цветя и горски животни. Но решението сериозно да се занимавам с литература взех, когато реших да кандидатствам във Филологическия факултет в Киевския национален университет „Т. Шевченко“. Шест години учих там задочно, като през това време работих в телевизията като редакторка и водеща на авторски предавания. Така че още първата ми работа беше свързана с думите. По-нататък работих и като репортерка в Националното радио на Украйна. След това бях отговорна за Кабинета на младите автори в Националния съюз на писателите на Украйна, където работих около 3 години. Излиза, че думите винаги са били с мен.
Вие сте продуктивна авторка, пишете много и разнообразна литература – поезия, романи, детски книги, тийнейджърски, драматургия… В кой жанр се чувствате най-комфортно?
Сега повече пиша проза. Двете ми най-нови книги, издадени през последните години в Украйна, са фентъзи романи за тийнейджъри. Но това не означава, че съм зарязала поезията. Тя винаги е с мен, дори когато нищо не пиша, а само наблюдавам света около мен – всичко, което виждам, „превеждам“ в образи. В последно време пиша по-кратки стихове, сигурно защото образите ми стават все по-концентрирани. Не мога да кажа в кой жанр ми е най-комфортно. За разлика от писането на поезия, писането на проза е труд, който изисква подреденост, добра самоорганизация и най-вече свободно време и спокойна обстановка. За съжаление, повечето от тези неща в последно време ми липсват, но все пак гледам да не забравям за литературата. Моите читатели очакват новите ми книги и аз имам отговорност към тях.
Разкажете ни за тийнейджърските си романи. Какво ви мотивира да пишете за тази аудитория? Какво искате да внушите на младото поколение?
Имам два фентъзи романа за тийнейджъри – „Вятърната планина” и „Часовникът на Ариадна”. Първият е свързан с украинска митология, но сюжетът е съвременен, като вмъкнах в него и някои страници от историята на Украйна. Основните символи на романа са вятърът и вятърната мелница. Вторият роман е свързан с Киев – с истинския и с този, който съществува в паралелната реалност. За този роман ме вдъхновиха моите сънища, затова сюжетът е по-скоро сюрреалистичен. Но и в двата романа има любовна история, приятелство и вражда, съмнения, търсене на себе си и своя път в живота – това, което вълнува тийнейджърите. Искам да внуша на моите млади читатели, че много неща наистина зависят от тях, че животът е в техните ръце и че те сами могат да изберат бъдещето си. Искам да вярват в себе си и да следват смело мечтите си, въпреки всички трудности, които Украйна преживява в момента. И двата романа бяха наградени със сериозни литературни призове, но най-голямата награда за мен е, че украинските тийнейджъри ги четат, често ми пишат отзиви в социалните мрежи, а когато съм в Украйна, провеждам живи срещи с ученици. Книгите се продават доста добре и вече имат по няколко тиража. Надявам се, че ще бъдат преведени и на други езици.
Кои ваши произведения са преведени на български?
Това са романите за възрастни „Такава дивна любов” и „Досадникът”, книгите с разкази и повести за деца – „Приказки от градския парк”, „Сбъднати мечти” и „Читотин”, стихосбирките „Котва за двамата”, „Завръщане” и „Следа на Орфей”, също така и сборник с пиеси. Почти всички тези книги са преведени от Димитър Христов, а сборникът с разкази „Сбъднати мечти”, който се фокусира върху детските години на изтъкнати украински личности, е преведен от студенти-украинисти от Софийския университет под ръководството на тяхната преподавателка Олга Сорока.
Живяла сте в различни държави в Европа и владеете редица славянски езици, вкл. превеждате от български, македонски, полски. Как се усещате като писател – част от украинската традиция, европейската литература или нещо отвъд границите?
Животът в други държави и запознанството с чужди култури разширяват моето светоусещане, но все пак продължавам да бъда украинска авторка, пиша само на родния си украински език, следвам украинската литературна традиция и се съобразявам най-напред с украинските си читатели и украинския книжен пазар. За мен е много важно да не се откъсвам от родната си култура.
Каква беше Украйна на вашето детство и каква е Украйна сега?
Сега Украйна е по-свободна, по-горда и по-силна, защото хората в нея са по-съзнателни и по-патриотични. Но Украйна от моето детство също е мила за мен, защото в нея още са живи моите баби и дядовци, в нея има детска безгрижност и вяра в приказките, най-различни игри и истории, които измисляхме заедно с моите детски приятели.
Често пътувате до Украйна и сте силно свързана с читателите си там. Какви са наблюденията ви върху съвременния културен живот в Украйна?
Сега в Украйна има голям културен бум – издават се много нови книги за възрастни и деца, в Киев се отварят нови книжарници и културни пространства, редовно се провеждат панаири на книгата и литературни фестивали, театрите са препълнени… Когато съм в Украйна, което обикновено е за кратки периоди от 2-3 седмици, планирам своето пребиваване така, че да имам всеки ден по 2-3 културни събития – не само моите литературни срещи, но и участия в събитията на колеги, посещения на концерти, театри, музеи и т.н. Този културен бум започна по време на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Това може би е един инстинкт за самосъхранение на украинците като народ. Хората се мобилизират не само в своята подкрепа за Украинската армия, и в подкрепата за украинската култура – намират време, средства и възможности да посещават различни културни срещи и да четат книги. Поне в Киев е така. Това е важно, защото подсилва вярата ни в победата на Украйна и ни дава мощна закриляща енергия. За мен е много важно да се чувствам като част от съвременната украинска култура, затова постоянно съм в течение на културния живот там дори когато физически съм извън страната. В последните години доста от моите произведения за деца са включени в учебници и христоматии по литература за ученици от 1 до 9 клас. Някои от моите пиеси са поставени в украинските театри по време на войната. Всичко това ме стимулира да продължавам да творя и да не прекъсвам връзката си с родината.
Какво ново можем да очакваме от вас?
Вече четвърта година пиша един нов фентъзи роман за тийнейджъри. Този път ми върви много бавно, защото прекъсвам писането за по-дълги периоди и след това ми е трудно да се върна към първоначалната идея на книгата. А и времето с неговите събития променя сюжета. Но се надявам да го допиша до края на годината, защото съм обещала на своите читатели. В същото време чакам в Украйна да излезе и новият ми роман за възрастни, който написах още преди 12-13 г. Имам доста идеи за нови проекти, но нека първо завърша тези, което съм започнала!
Книгите на Анна Багряна може да откриете в Ozone.bg
Автор: Бистра Иванова
Настоящият материал е разработен по проект „Мигранти с таланти“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на Бистра Иванова и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.
