Признавам, че имам слабост към ангелските истории. Присъствието на едно от тези същества в заглавието или анотацията на дадена книга неизменно ме изкушава и тласка към покупка. Напоследък обаче книжният пазар едновременно се облагодетелства и пострада от разцвета на ангелската тематика. Наред с вампирите и върколаците, ангелите наводниха каталозите на много родни издателства с къде сполучливи, къде безвкусни интерпретации. За щастие „Дневникът на един ангел хранител” освен разкошна корица (дело на Иво Рафаилов) предлага и оригинален поглед над тези интригуващи създания.
Замисляли ли сте се някога как бихте изглеждали в собствените си очи, ако имахте възможността да наблюдавате живота си отстрани? След смъртта си, главната героиня Марго Делакроа e нагърбена със задачата да бъде ангел хранител… на самата себе си. Прекръстена на Рут, тя трябва да изживее наново живота си, този път като невидим покровител на предишното си Аз. Рут е не само съветник, но и защитник срещу силите на злото, витаещи в книгата на равна нога с хиляди други ангели в най-различни форми и размери. Това, че знае предварително какви грешки ще допусне Марго, обаче ни най-малко не улеснява задачата й.
Изборът на авторката Каролин Джес-Кук да подложи Марго на всевъзможни житейски мъчения още от самото й раждане или ще ви отблъсне, или ще ви привлече към историята – просто няма начин да останете безразлични към това. Не знам дали съществува друго човешко същество с толкова невъзможно лош късмет – от чудовищни сиропиталища, през разкъсващи семейни драми, та чак до стълкновения с демонични сили, мотото на този роман е „От трън, та на глог”. Самата Марго е персонаж, постоянно изпитващ читателското търпение с действията спрямо себе си и близките си. Най-вдъхновяващият аспект на книгата обаче е именно безусловната обич на ангела хранител към това вбесяващо, но уязвимо човешко същество. Лоялността на Рут към повереницата й е движещата сила, чрез която героините израстват и се сдобиват със смелост и мъдрост пред лицето на препятствията.
На края на книгата, в бонус интервю, авторката споменава, че ако види някого от персонажите си на улицата, веднага ще го разпознае. Не бих подложила на съмнение думите й. Романът е написан с осезаема любов към всеки един обитател на света между кориците. Може би това усещане се дължи на личната трагедия, подтикнала Кук да изостави предишния си материал и да започне наново именно с тази творба за разкаянието и особената сила на човешкия дух.
„Дневникът един ангел хранител” е интересна, красива книга, която препоръчвам на читателите с уклон към необикновените драматични истории. А защо не и на онези, които искат да споделят един различен поглед към вечния мит за небесните пазители, кацнали на рамото ни…
