Утвърждаването на новия Стандарт за библиотечно-информационно обслужване ще даде възможност да бъдат инвестирани над 8 млн. лв. за обновяването на библиотечните фондове на 2802 библиотеки в цялата страна до края на годината. Това стана ясно в сряда по време на съвместна пресконференция на Асоциация “Българска книга” и Българска библиотечно-информационна асоциация (ББИА) във връзка с приемането на Стандарта.
Поднормативният документ беше утвърден от министъра на културата на 5 юни 2015, след повече от 6 години забавяне и обсъждния между различните институции и браншови организации. В новия Стандарт за библиотечно-информационно обслужване се определят условията за дейността на обществените библиотеки в страната, като се залагат минималните изисквания, за осъщестяването на техните функции.
Ели Попова от ББИА и Веселин Тодоров от Асоциация „Българска книга“
Ключова част от документа е осигуряването на средства от държавния бюджет за ритмично и регулярно набавяне на библиотечни единици в библиотеките в цялата страна. Основен критерий в разпределянето на средстваща е броят на населението. В стандарта е заложено на всеки 1000 души да се осигуряват по 150 нови книги до края на първия тригодишен период, като за 2015 г. са предвидени 100 нови книги на 1000 души.
Съотношението е значително под световните и европейски стандарти от 250 нови заглавия на година на 1000 души население. Те обаче за момента са невъзможни за финансиране от държавата и затова е постигнато настоящото компромисно решение, стана ясно по време на пресконференцията . Предвижда се тези показатели да бъдат актуализирани след три години на базата на анализ на библиотечната статистика за този период.
“Стандартът е един модерен, гъвкав и работещ документ. През шестте години, през които не спираше работата по него, усилията бяха насочени именно към постигането на оптимален баланс между високите международни изисквания и показатели за работата и функционирането на обществените библиотеки в развитите страни и последиците от дългогодишното неглижиране и недостатъчно финансиране на българските обществени библиотеки”, посочи Ели Попова, директор на Изпълнителното бюро на ББИА.
Освен за осигуряването на книги, Стандартът дава насоки също за набирането на справочни издания и периодичен печат отново на база демографски показатели.
“Големият въпрос в случая е – хубаво, министерството е приело този документ, но дали ги има парите? Защото сега това е едно чудесно намерение, но то не е влязло в действие и стискаме палци това да се случи. А не утре министърът на финансите да каже – вие сте го приели това нещо, този стандарт, но няма пари. Както стана с театрите. Много се надявам това наистина да се осъществи и да се превърне от намерение в действие”, коментира и писателят Иво Сиромахов.
Именно с реалното прилагане на стандарта и дали и кога ще се задвижи отпускането на заложените средства за закупуване на нови библиотечни единици са свързани основните притеснения на браншовите асоциации на библиотекарите, книгоиздателите и книготърговците.
Предстои точното изработване на механизма по който ще се разпределят средствата по библиотеки. По всяка вероятност средствата ще бъдат насочвани към общините, а в последствие общинските съвети ще се грижат за достигането им до конкретните библиотеки съобразно заложените критерии.
“Основното, за да бъде една библиотека посещавана, атрактивна и привлекателна, да има ресурсите, които хората очакват от нея, и да има нови книги. Тези книги не могат да постъпват веднъж в годината или веднъж на няколко години, инцидентно или в случай, че е отворена някаква възможност. Обществените библиотеки трябва да бъдат системно снабдявани с книги, да има ритмично комплектуване, подчинено на правилата, които библиотечната наука предвижда за доброто библиотечно-информационно обслужване”, коментира още Ели Попова от ББИА.
Подкрепа за въвеждането на Стандарта по време на пресконференцията изрази и Валентина Стоева, председател на фондация “Детски книги”, която засегна важната роля на библиотеките за стимулиране на четенето и възпитаването на активни граждани.
“Най-лесният начин да намериш партньор, който да ти подаде ръка и да върви заедно с теб в постигането на целите (насърчаване на четенето – бел. ред.), е чрез библиотеките. Защото те имат механизмите да привлекат семействата, да работят активно с учителите, защото имат вече изградени партньорства, да прокарат идеите до институциите. Същевременно бизнесът също може да инвестира в тях, за да изгради онази среда и онези личности, които ще му трябват по-късно, за да има една стабилна икономика”, каза Стоева.
До момента основен източник на средства за нова литература в библиотеките е програмата на Министерство на културата “Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”. По нея обаче са финансирани ограничен брой библиотеки с недостатъчни бюджети, сочат данни на Асоциация „Българска книга“ и ББИА, изнесени по време на пресконференцията.
| Година | Средства по програмата “Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” на Министерство на културата | Брой финасирани обществени библиотеки |
| 2011 | 500 000 лв. | 43 |
| 2012 | 1 000 000 лв. | 348 |
| 2013 | Без финансиране | 0 |
| 2014 | 300 000 лв. | 40 |
Пълния текст на Стандарта за блиотечно-информационно обслужване може да прочетете тук:
Вижте още остойностяване на комплектуването на нови книги според стандарта за 2015 по населени места:
В тази таблица може да видите и остойностяването на периодиката по населени места за 2015 според новия библиотечен стандарт:
Не пропускайте да разгледате и практики с добри практики от библиотеките в сайта „Детски книги“.
