Когато разбрах, че „Милениум“ ще издават роман за жена, която убива, сготвя и изяжда мъжа си, ме обзе неподозиран ентусиазъм и леко зловещо чувство на нетърпение. Чудя се в кой точно момент от живота си съм култивирала вкус към подобни извратени истории… Всъщност няма значение. Радвам се, че литературните ми предпочитания се простират толкова надалеч, така че да не се лишавам от ексцентричните творения на нечий покварен ум.
Натали Йънг разказва за един необикновен месец от живота на петдесет и три годишната Лизи Прейн. Лизи и съпругът й Джейкъб са безработна, саможива, нещастна и като цяло разочарована от живота и от съвместното си съществуване двойка, обитаваща малка къща в предградията. Бракът им прилича на вакуум, в чиято вътрешност въздухът е на привършване, но от който е невъзможно да се измъкнеш. Не и по традиционния, законен начин – с развод. Единственият изход е пълното унищожение на единият от двамата затворници. Лизи го осъзнава в деня, в който забива лопата в главата на мъжа си и го убива.
Лизи винаги се е смятала за човек, на когото му липсва въображение, но не и практичен ум. Това си проличава ясно в начина, по който тя решава да се отърве от тялото на съпруга си. Логичните избори варират от заравяне на трупа в близката гора, изгарянете му или изхвърлянето му в блатото за храна на крокодилите. Фенове на Breaking Bad със сигурност щяхте да прибегнат до изобретателния метод с разтварянето на останките в солна киселина. Но не, нищо от това не удовлетворява Лизи. Тя прави дълбоко символичния и противоречив избор да разфасова Джейкъб, да постави различните части от тялото му в пакети, да ги надпише, натъпче във фризера и изяде (след съответната топлинна обработка, разбира се).
Честно казано, „Добър апетит, или как да сготвиш мъжа си“ не отговори на очакванията ми. Закачливата корица, забавната анотация и дори заглавието ме настроиха за черна комедия, пълна с мрачен хумор и абсурди. Романът обаче никак не е смешен. Е, да, има си своите иронични моменти, но като цяло е доста драматичен и показва до какви зловещи реалности може да те доведе безрадостното, безсмислено съществуване.
Лизи е един от най-странните литературни образи, на които съм попадала в последно време. Изтощена, нещастна и самотна, някак си отстранена от реалността, като робот, който иска да си намери приятели, но не може 
да общува човешки и изглежда твърде странно на фона на останалите. Тя е твърдо убедена, че изяждайки съпруга си, му засвидетелства някаква откачена форма на уважение. Сигурна е, че поглъщайки го, ще промени живота си и най-сетне ще може да остави цялата си неизживяност и неудовлетвореност зад гърба си. Докато готви различните части от тялото му, тя методично се отървава от всяка вещ в къщата, изпразвайки дома си спомен по спомен. Междувременно се опитва да завърже нещо като любовна връзка с младия съсед Том и нещо като приятелство с предполагаемата любовница на съпруга си… Трагедията е пълна.
Сигурно ви е любопитна колко точно гнусна е гнусната част от книгата. Ами няма да ви лъжа, доста си е противна. Натали Йънг описва всеки детайл от разфасоването и сготвянето на Джейкъб. Има любопитна прогресия на пиршеството – героинята започва от по-приемливите части като ръцете и бутовете и постепенно стига до по-трудните за преглъщане (физически и психически) сърце, мозък и полови органи. Лизи е родена за канибал; привидно безлична жена, която обаче притежава желязна воля, железен стомах и кулинарен талант. Честно, някои от рецептите й за приготвяне на месо звучат доста апетитно, ако се абстрахираш от човешката плът. Аз лично нямах проблем с гадостите (така е то, като си бил облъчен от сплатерпънка), но бих посъветвала гнусливите читатели да не рискуват с този роман, освен ако не искат да калят ума си.
Макар „Добър апетит, или как да сготвиш мъжа си“ да не ме грабна по начина, по който се надявах, определено ме накара да се замисля за определени аспекти от семейния живот и ми показа една прелюбопитна гледна точка, каквато е тази на прясно излюпения канибал. Ако имате особени литературни апетити, които нормалните книги трудно задоволяват, опитайте тази. Само да не ви дойдат разни странни идеи…
