Ах, тези французойки!
„Добър ден, тъга“ (изд. „Фама“, преводач Мария Коева) на Франсоаз Саган е наръчник как да съсипеш живота си, ако притежаваш достатъчно интелигентност, чувствителност към другите и пасивна агресия, в три лесни стъпки:
1. Бъди добронамерена и осъзнавай грешките си;
2. Искай това, което смяташ, че искаш на мига;
3. Изгуби контрол.
Бонус точка: Не прощавай! Най-вече на себе си.
Колебая се да нарека с красивото, строго име тъга непознатото чувство, смутно и благо, което ме обсебва. То е тъй цялостно, тъй себично, че почти се срамувам от него, а досега тъгата винаги ми се е струвала достойна. Не съм познавала нея, а само скуката, съжаленията, по-рядко — угризенията. Днес нещо ме обгръща като коприна, дразнеща и мека, и ме отделя от другите.
Две години Сесил се наслаждава на своята младост и свободата, която възгледите на баща ѝ за „любовта и свързаните с нея усложнения“ ѝ дават. Двамата живеят в една постоянна ваканция, прекъсвана от време на време от шумни компании и други забавления. Прахосват време и чувства с лекота. Константа е само връзката им, която ги сплотява не само като баща и дъщеря, но и като довереници и съмишленици. Животът им е разкошен, малко празен, но техен си.
Излягах се на пясъка, гребвах от него в шепа, оставях го да изтече между пръстите ми — жълтеникава гальовна струйка. Казвах си, че той изтича като времето, че това е простичка мисъл и че е приятно да ти минават през ума простички мисли. Беше лято.
Лятото е безметежно и в него няма място за сложни чувства и дълбоки преживявания. Но се появява Ан Ларсен – стара приятелка на майката на Сесил, овладяна дама от висока класа и с безупречен стил.
Тя беше любезна и далечна. Всичко у Ан говореше за овладени чувства и душевно спокойствие, което действаше смущаващо. Впрочем ние не се движехме в едни и същи кръгове: тя общуваше с изискани, умни, ненатрапчиви личности, а ние — с шумни, жадни за живот хора, от които баща ми не искаше друго, освен да бъдат красиви или забавни. Смятам, че тя донякъде презираше баща ми и мен заради пристрастието ни към развлеченията и към всичко повърхностно, тъй както презираше крайностите изобщо.
Един каприз, една по-остра реакция от страна на Ан и Сесил започва да крои, съшива и изглажда план за отмъщение и отстраняване. Оправдава се пред себе си също толкова добре, колкото осъзнава вината и грешките си. Знае, че е недорасло момиченце, което си въобразява, че е фатална жена, но не може да контролира инстинктите си.
Ан придаваше на нещата очертания, а на думите — смисъл, който баща ми и аз на драго сърце оставяхме да ни се изплъзва. Тя въвеждаше норми за добър вкус и приличие и човек без да ще ги осъзнаваше от начина, по който тя рязко се отдръпваше и засегнато се смълчаваше, от израженията ѝ. Беше и възбуждащо, и уморително, но в крайна сметка унизително, понеже чувствах, че е права.
„Добър ден, тъга“ е роман, написан от осемнайсетгодишната Франсоаз Саган, с който тя показва големия си талант пред света. Още с дебюта си тя впечатлява публиката със зрялото си писане, добре изградената психологическа интрига, достоверни образи и освободения си език.
Бегбеде пише, че Франсоаз Саган цял живот създава истории за хора, които не могат да се влюбят, и сравнява Сесил с Валмон от любимите ми „Опасни връзки“. Как да пропусна такава книга? Чаровният французин отново не ме подведе.
„Добър ден, тъга“ е великолепен психологически роман, равносметка, изповед и изключително увлекателно четиво, написано от освободена авторка, която борави с думите с финес. Няколко щриха отвеждат читателя в едно съдбовно лято и създават запомнящи се картини, образи и атмосфера. Прелестите на младостта и свободата повяхват бавно, пожертвани в борбата за запазване на стария ред, на живота преди истинската любов, преди мислите за бъдещето, преди надеждата за щастие, преди Ан…
Разгулът и бягството от порастването остават единственият спасителен остров. Сесил плава бавно към него ден след ден.
В мислите ми тази книга е неразделно свързаана с една песен на Милена Славова – „Истина“. Мисля, че я илюстрира по чудесен начин:
Можете да вземете тази книга от Ozone.bg.
