Една глътка и си там. На място, което всички по света описват каторайско. На място, където виното е напитката на боговете. Място, където Робърт Паркър е другото име на Бог. Една страница и си там. Една страница от „Добра година“ на Питър Мейл и си безвъзвратно влюбен в селския живот.
Разбира се, тази книга не е точно за живота на село. Тази книга е за избора между мегадинамичния живот на бизнеса и омайващата романтика на избата и спокойствието на селския бит, гарниран с прекрасни спомени.
„Добра година“ е и за ценностите, които не бива да оставяме на заден план, докато вървим напред в кариерата си. Просто защото 40 години след момента на избор се озоваваш в един самотен офис, гледайки скъпоструващо копие на картина-шедьовър, чийто оригинал държиш заключен в сейфа си (или радвайки се на скъпото си Porsche, което така и нямаш възможност да караш по разбитите пътища, примерно).
Бързам да спомена, че това е една от малкото книги, филмите по които не развалят удоволствието от четенето след това. Просто защото магията заслужава да бъде изживяна многократно, а малките разлики в действието и дори във финала правят книгата на Мейл и филма с брилянтните Марийон Котияр и Ръсел Кроу.
Вероятно магнетичността на „Добра година“ се дължи отчасти и на основния герой – виното. Eдин мултимилиарден бизнес, успехът в който е плод на истински денонощен труд и внимание и най-вече на доброто предразположение на природата.
P.S. Най-хубавото е, че докато четях книгата, се оказа, че това е наистина „Добра година“ и за българското вино – точно тази година Katarzyna Reserve 2007 грабна най-високата оценка, давана от императора на виното Робърт Паркъс, на родно вино – 90 точки.
P.P.S. Тази книга се чете задължително със саундтрака A Good Year, и най-вече композициите на Марк Страйтенфелд.
