Щандът на „Парадокс“ – Б11 – и на това издание на Панаира ще донесе нови емоции за почитателите на високата литература.
Издателството е поканило и турския писател Мурат Гюлсой, който ще гостува на 16 декември, петък от 13.00 ч., когато ще представи новата си книга „В името на Отца и Сина и Светия роман“. Участие ще вземат преводачът Азиз Шакир-Таш, Робърт Леви и проф. Тотка Монова.
На 17 декември от 15 ч. на националния щанд на Румъния Октавиан Совиани ще представи своята „Животът на Костас Венетис“, която преди няколко месеца бе отличена с награда за превод. Участие в представянето ще вземат управителят на изд. „Парадокс“ Доротея Монова и преводачката Ванина Божикова.
Вижте и някои от основните акценти на издателството, които да потърсите на щанд Б11!
„Животът на Костас Венетис“ от Октавиан Совиани
Превод: Ванина Божикова
Книгата е публикувана от издателство „Парадокс“ със съдействието на програма „Творческа Европа“ и през 2016 г. е удостоена с наградата за ярки постижения на Съюза на преводачите в България.
Затова ти трябва да изложиш всичко на хартия, без да променяш нищо и без да добавяш нищо от себе си, но най-вече без да си блъскаш главата дали разказаното е истина, или не, защото нашите дела и нашето въображение са едно и също, щом и двете идват от душата.
През деветнадесети век младият Костас Венетис, който прекарва детството си като послушник в манастир в Гърция, претърпява грандиозна метаморфоза, нещо като демоничен обрат (с високомерието на свръхчовека на Ницше). Започва да странства през цветни светове, преживявайки мизерията и обаянието на Истанбул, екзотиката на Букурещ, революционния кипеж на Париж, великолепието на Виена и меланхолията на Венеция, като се смесва с всички социални класи.
Под влияние на Злото героят се лашка в различни крайности, в които содомия и интертекстуална игра, насилие и изискан естетизъм, кабала и теория на конспирацията, художествена литература и исторически факт, убийство и Едипов комплекс се преплитат, за да сформират разказ за сътворението, замаскиран като трилър. Разказ, който препраща „Животът на Костас Венетис“ към декадентскатите традиции на деветнайсти век.
„Седмица на милосърдието в Истанбул“ от Мурат Гюлсой
Превод: Азиз Шакир-Таш
Ако се вярва на написаното в Седмица на милосърдието в Истанбул, не Мурат Гюлсой е същинският автор на този текст. Неговата роля се свежда до планирането и дирижирането на експеримент, в който седем негови познати, живеещи в Истанбул, в продължение на седем дни коментират седем черно-бели колажа на немския сюрреалист Макс Ернст.
Докато чете книгата, човек непрекъснато има усещането, че припознава мислите си с тези на някого от милосърдната седморка – разочарования от живота си бивш състудент Али, родилката Дениз, чиито коментари с привкус на потисната сексуалност се състоят от по едно безкрайно изречение без пунктуационни знаци; братовчедката Ямур, лаконична като миговете от детството, прекарани с автора в общия семеен дом; университетската преподавателка на средна възраст Айше, която, пишейки, се опитва да си изясни собствените си семейни проблеми; Халил, който от малък мечтае да пише, лудо влюбения в Сюсен политически активист Акън, който се пита „за какво служат юмруците на сянката“, и нереализиралия се романист Ерол. Това неизменно ни превръща в част от проекта, защото и ние подобно на седемте главни герои се вглеждаме все по-втренчено не в рисунките, а в собствените си отражения в тях. Дали това наистина е така – проверете сами!
„В името на Отца и Сина и Светия роман“ от Мурат Гюлсой
Превод: Азиз Шакир-Таш, Сибел Мустафа
„В името на Отца и Сина и Светия роман“ е разказ за вероятности и несъстояли се моменти, където всички граници се размиват в сънища и мечтания. Главният герой в книгата е писател на около четиридесет години, който живее сам с кучето си, и ежедневието му протича между реалността и фикцията, между кошмарите и бляновете. В живота му отново се появява жена, играла важна роля в миналото му, а това връща писателя още по-назад… И така, един ден той среща 19-годишната Мерве и кучето ѝ и скоро съвместните им разходки се превръщат в ежедневие. Платоничната любов на писателя към момичето го кара да си измисля разговори с нея, които звучат толкова убедително, че може да са истина, и за него става още по-трудно да разграничи реалността от въображаемия свят в съзнанието си. Щом нищо не е сигурно, значи всичко е възможно…
„Събрани съчинения в седем тома“ от Джак Керуак
Със Събраните съчинения на Керуак в седем тома издателство „Парадокс“ си поставя за цел да разчупи едно големите клишета, съществуващи в съзнанието на българския читател. Защото Керуак не е едните изтъркани джинси, дълга коса, раница на гръб, среднощно дрънкане на китари, огън край морето и няколко бири в повече. Дори формално погледнато той никога не е бил с дълга коса, през 1947-ма никой не е ходел с джинси, а вместо раница взима очукания мукавен куфар на майка си. Също така не е писал литература, която „е важна и интересна само докато си млад“ . Днес Керуак се нуждае от един наистина нов и цялостен прочит, от едно доста по-задълбочено осмисляне.
Защото, ако етиката и естетиката на бийт поколението имат свой литературен канон, то това несъмнено е Керуак. Не Алън Гинсбърг, не Грегъри Корсо, не Лорънс Фърлингети или най-истинският „бродяга“ Гари Снайдър, които„крещяха стиховете си по улиците“ на Ню Йорк, Фриско и Ел Ей, по баровете с джаза на Майлс Дейвис и Чарли Паркър или „Блуса“ на Джордж Хенди, по склоновете на Високите Сиери в Калифорния и Високите Каскади във Вашингтон и Орегон, за да „предизвикват земетръси“. Не! Дори безсмъртният „Вой“ на Алън не би бил днес това, което е, без Джак.
