С нескрито вълнение ви каня да прочетете първото интервю от новата поредица на сайта „Аз чета“, посветена на преводачите. Нейната мисия е да разкрива някои от най-интересните кътчета от работата на хората, които създават световната литература. Благодарение на тяхното езиково майсторство, безброй часове труд и богато въображение имаме възможност да се докоснем до словото на писатели от цял свят, живели преди векове или пък наши съвременници. Твърде често преводачите остават в сянка, имената им стоят на кориците на книгите по-скоро по изключение, а читателите рядко узнават нещо за онези творци и занаятчии (какво са точно преводачите тепърва ще разберем), които са подали едната си ръка към текста, а другата към тях. Надявам се настоящата поредица да ви кара да обичате четенето още по-осъзнато!
Първият ни гост е един от най-чувствителните хора, които имам привилегията да познавам. Крум Крумов е преводач от и на полски език. Завършва славянска филология с полски език в ПУ „Паисий Хилендарски“ и туризъм в Лодзкия университет. Лектор по български език в Познанския университет „Адам Мицкевич“. Носител на наградата „Проф. Ванда Смоховска-Петрова“ (2022), учредена от Института за литература към БАН и Полския институт в София, както и наградата на СПБ за ярки постижения в областта на превода на хуманитаристика (2022). Сред преведените от него книги са няколко заглавия на нобелистката Олга Токарчук в каталога на изд. ICU – „Гардеробът“, „Чувствителният разказвач“ и излязлата преди дни „Господин Изразителен“; също „Тъмно, почти нощ“ от Йоанна Батор (изд. Ciela), „По-високо от върха“ от Дариуш Кортко и Марчин Петрашевски (изд. „Вакон“) и др.
Крум е любител пътешественик и ако не сте чели книгата му „Около Исландия за 14 дни“ (изд. „Вакон“), горещо ви препоръчвам да го направите. Удоволствие е човек да се докосне и до преводите на Крум, изпипани до най-малки детайли, показващи ерудиция, майсторско владеене на словото, но и нещо още по-важно – човечност. Ето защо именно с него започваме поредицата „Как превеждаш“ . Приятно пътешествие с нея!
Как започна пътят ви като преводач?
Желанието да превеждам се роди още в университета, откакто започнах да поназнайвам полски. По пътя все нещо там съм превеждал – статии, стихове, документи, интервюта, есета. Мечтата ми обаче беше художествената литература. В България е трудно да просъществуваш, не само като преводач. В началото представите ми бяха твърде наивни. После трябваше да сляза на земята и да си дам сметка какво е наистина важно за мен. Трябваше да се откажа от някои неща, които в миналото са ме определяли, да подложа бита си на несигурност, за да остана в превода. Преди бих взел наличието на хейтъри (не липсват) по пътя много лично, но сега вече знам, че те са задължителен лакмус за това, че човек е на прав път. Още повече ако иска да го отстоява. Дебютирах с висока летва – романа „Тъмно, почти нощ“ на Йоанна Батор. Преводът някъде се разпиля в пространството, остана си там нередактиран и неоценен. Още ме боли за тази книга, защото не заслужаваше подобна участ, но все вярвам, че някой ден тя ще бъде преиздадена подобаващо.
![](https://azcheta.com/./azcheta-content/uploads/2021/06/chuvstvitelniyat-razkazvach-30-680x1024.jpeg)
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
През цялото време ме учи на търпение. Не съм от най-търпеливите. Има едно човешко качество, което смятам за най-важно и това е смирението. На това също ме учи.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Обичам да превеждам или много рано сутрин, или късно вечер. Глухата тишина е задължителна. Ако не мога да си я позволя, заглушавам света наоколо с класическа музика и така се включвам към течението. Бюрото ми трябва да бъде подредено, фетишът ми – кафе с ябълка – да е наличен. Когато си налагам дисциплина, превеждам на времеви блокове с почивка между всеки.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Зависи от автора и от жанра. Ако си позволявам, не е без изрично разрешение или консултация. В репортажа и пътешественическата литература се срещат често неточности. Художествена литература не смея да пипам, не е имало и нужда до момента.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Мисля, че да. Познавам такива.
![](https://azcheta.com/./azcheta-content/uploads/2023/02/empusion-658x1024.jpg)
Коя е последната книга, по която работихте?
Биографията на полската алпинистка Ванда Руткевич. В момента работя върху „Емпузион“ на Олга Токарчук.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Като че ли с „Чувствителният разказвач“ на Олга Токарчук. Мил ми е, не само защото беше неимоверно предизвикателство, но и защото постави начало на едно красиво и силно приятелство.
![](https://azcheta.com/./azcheta-content/uploads/2023/02/odisey-polski-ezik.jpg)
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Полският превод на Джойсовия „Одисей“ от Марчин Шверкоцки, за нуждите на чието пълно разбиране преводачът написа отделна книга. Недостижим.
Кой е любимият ви чужд превод?
„Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“ в превод на проф. Светомир Иванчев. Труд, който е синоним на конгениалност.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/ израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
В биографията на Йежи Кукучка имах „психически носорог“. Бившият катерачески партньор на Кукучка си го беше измислил просто така. Стана причина за приятен спор с редактора, в крайна сметка го оставихме. При „Тъмно, почти нощ“ много се потих над т.нар. „форуми“. Авторката беше пресъздала чат от интернет форуми, които съдържаха изключително богат арсенал от вулгаризми и обиди. Трябваше много да се ровя, за да отговарят на българския тертип. Не знам в крайна сметка дали се получи, ние си имаме пъстър букет от диалекти, полският е различен в това отношение, а по вулгарност прилича на сръбския.
![](https://azcheta.com/./azcheta-content/uploads/2023/02/shveik.jpg)
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Чел съм ръководство за употреба на уред в машинен превод от китайски. Изключително забавно четиво. Вероятно има отрасли, които не държат на качеството на превода и разчитат на машинен такъв. Но ако говорим за дълбочина и отговорност, със сигурност машинният превод не е решението.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Че класици като Джоузеф Конрад, Дарвин, Жан-Пол Сартр, Джонатан Суифт, и дори многоуважаваният от мен, заради авантюристичния си дух, Джак Керуак, в естеството си са били мизогинисти. От днешна гледна точка това звучи фрапантно.
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta23q1.