С нескрито вълнение ви каня да прочетете първото интервю от новата поредица на сайта „Аз чета“, посветена на преводачите. Нейната мисия е да разкрива някои от най-интересните кътчета от работата на хората, които създават световната литература. Благодарение на тяхното езиково майсторство, безброй часове труд и богато въображение имаме възможност да се докоснем до словото на писатели от цял свят, живели преди векове или пък наши съвременници. Твърде често преводачите остават в сянка, имената им стоят на кориците на книгите по-скоро по изключение, а читателите рядко узнават нещо за онези творци и занаятчии (какво са точно преводачите тепърва ще разберем), които са подали едната си ръка към текста, а другата към тях. Надявам се настоящата поредица да ви кара да обичате четенето още по-осъзнато!
Първият ни гост е един от най-чувствителните хора, които имам привилегията да познавам. Крум Крумов е преводач от и на полски език. Завършва славянска филология с полски език в ПУ „Паисий Хилендарски“ и туризъм в Лодзкия университет. Лектор по български език в Познанския университет „Адам Мицкевич“. Носител на наградата „Проф. Ванда Смоховска-Петрова“ (2022), учредена от Института за литература към БАН и Полския институт в София, както и наградата на СПБ за ярки постижения в областта на превода на хуманитаристика (2022). Сред преведените от него книги са няколко заглавия на нобелистката Олга Токарчук в каталога на изд. ICU – „Гардеробът“, „Чувствителният разказвач“ и излязлата преди дни „Господин Изразителен“; също „Тъмно, почти нощ“ от Йоанна Батор (изд. Ciela), „По-високо от върха“ от Дариуш Кортко и Марчин Петрашевски (изд. „Вакон“) и др.
Крум е любител пътешественик и ако не сте чели книгата му „Около Исландия за 14 дни“ (изд. „Вакон“), горещо ви препоръчвам да го направите. Удоволствие е човек да се докосне и до преводите на Крум, изпипани до най-малки детайли, показващи ерудиция, майсторско владеене на словото, но и нещо още по-важно – човечност. Ето защо именно с него започваме поредицата „Как превеждаш“ . Приятно пътешествие с нея!
Как започна пътят ви като преводач?
Желанието да превеждам се роди още в университета, откакто започнах да поназнайвам полски. По пътя все нещо там съм превеждал – статии, стихове, документи, интервюта, есета. Мечтата ми обаче беше художествената литература. В България е трудно да просъществуваш, не само като преводач. В началото представите ми бяха твърде наивни. После трябваше да сляза на земята и да си дам сметка какво е наистина важно за мен. Трябваше да се откажа от някои неща, които в миналото са ме определяли, да подложа бита си на несигурност, за да остана в превода. Преди бих взел наличието на хейтъри (не липсват) по пътя много лично, но сега вече знам, че те са задължителен лакмус за това, че човек е на прав път. Още повече ако иска да го отстоява. Дебютирах с висока летва – романа „Тъмно, почти нощ“ на Йоанна Батор. Преводът някъде се разпиля в пространството, остана си там нередактиран и неоценен. Още ме боли за тази книга, защото не заслужаваше подобна участ, но все вярвам, че някой ден тя ще бъде преиздадена подобаващо.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
През цялото време ме учи на търпение. Не съм от най-търпеливите. Има едно човешко качество, което смятам за най-важно и това е смирението. На това също ме учи.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Обичам да превеждам или много рано сутрин, или късно вечер. Глухата тишина е задължителна. Ако не мога да си я позволя, заглушавам света наоколо с класическа музика и така се включвам към течението. Бюрото ми трябва да бъде подредено, фетишът ми – кафе с ябълка – да е наличен. Когато си налагам дисциплина, превеждам на времеви блокове с почивка между всеки.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Зависи от автора и от жанра. Ако си позволявам, не е без изрично разрешение или консултация. В репортажа и пътешественическата литература се срещат често неточности. Художествена литература не смея да пипам, не е имало и нужда до момента.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Мисля, че да. Познавам такива.
Коя е последната книга, по която работихте?
Биографията на полската алпинистка Ванда Руткевич. В момента работя върху „Емпузион“ на Олга Токарчук.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Като че ли с „Чувствителният разказвач“ на Олга Токарчук. Мил ми е, не само защото беше неимоверно предизвикателство, но и защото постави начало на едно красиво и силно приятелство.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Полският превод на Джойсовия „Одисей“ от Марчин Шверкоцки, за нуждите на чието пълно разбиране преводачът написа отделна книга. Недостижим.
Кой е любимият ви чужд превод?
„Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“ в превод на проф. Светомир Иванчев. Труд, който е синоним на конгениалност.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/ израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
В биографията на Йежи Кукучка имах „психически носорог“. Бившият катерачески партньор на Кукучка си го беше измислил просто така. Стана причина за приятен спор с редактора, в крайна сметка го оставихме. При „Тъмно, почти нощ“ много се потих над т.нар. „форуми“. Авторката беше пресъздала чат от интернет форуми, които съдържаха изключително богат арсенал от вулгаризми и обиди. Трябваше много да се ровя, за да отговарят на българския тертип. Не знам в крайна сметка дали се получи, ние си имаме пъстър букет от диалекти, полският е различен в това отношение, а по вулгарност прилича на сръбския.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Чел съм ръководство за употреба на уред в машинен превод от китайски. Изключително забавно четиво. Вероятно има отрасли, които не държат на качеството на превода и разчитат на машинен такъв. Но ако говорим за дълбочина и отговорност, със сигурност машинният превод не е решението.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Че класици като Джоузеф Конрад, Дарвин, Жан-Пол Сартр, Джонатан Суифт, и дори многоуважаваният от мен, заради авантюристичния си дух, Джак Керуак, в естеството си са били мизогинисти. От днешна гледна точка това звучи фрапантно.
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta23q1.
