„…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”
Когато започнах да чета „На изток от рая“, нямах абсолютно никакви очаквания, освен че някъде дълбоко в себе си мислех, че ми предстои да се запозная с поизтъркана семейна история и вече четени някъде типажи. Когато приключих книгата, поне пет минути се чудих как така не съм я прочела по-рано и се чувствах неудобно за богохулните мисли и снизходителни коментари, които й бях отправила предварително.
„На изток от рая“ е философска книга, освен всичко останало, която можеш да четеш много по-дълго от обичайното, тъй като на почти всяка страница спираш и започваш да разсъждаваш за неща, които са ти убягнали в ежедневието или пък някога си мислил за тях, но никога не си успял да ги формулираш толкова ясно, кратко, просто – изводите на Стайнбек граничат със съвършенството. Историята и характерите в романа ни представят библейски легенди (както може да се досетите и от самото заглавие), най-тъмните кътчета на човешкото съзнание и най-светлите. Цялата книга е една борба между доброто и злото, невинността и страстта, приятелството и предателството, живота и смъртта. Тук срещнах и един от най-любопитните женски образи – този на Кати. Тя е такова въплъщение на злото, което те кара да потреперваш, докато я разучаваш. Но нека не издавам всичко!
Правото на избор е това, което ни прави хора и определя съдбата ни:
„Много е лесно от ленност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: „Нищо не можах да сторя, така било писано!“ Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято.“
Въпреки мрачните моменти и бездните, в които изпадат героите, Стайнбек вярва докрай в доброто у човека и неговата победа, което оставя и един оптимистичен привкус след прочита. През цялото време обаче авторът ни напомня колко близко е всеки един от нас до това да бъде прогонен на изток от рая.
