Предполагам, първата ви асоциация, когато чуете „Джуманджи“, е едноименният филм от 1995 г. с участието на Робин Уилямс. Доскоро и аз реагирах по същия начин, докато в ръцете ми не попадна красивата книга на Крис ван Алсбърг (изд. „Алма“). Оказа се, че тя е издадена през 1981 г., носи на автора си медал „Калдекот“, а филмът е базиран именно на нея.
Накратко, това е интригуваща история, която залага на присъщото не само на децата любопитство да узнаеш какво има в затворена кутия или какво ще се случи по-нататък. Играенето на „Джуманджи“ много ми заприлича на четенето на първокласен приключенски роман. Започваш, без да знаеш какво да очакваш, и ако писателят е добър, докато напредваш в сюжета, имаш усещането, че си вътре в историята – тичаш под дъжда, страхуваш се, изпитваш еуфория, когато се измъкнеш на косъм. А щом майка ти те повика за вечеря, с изненада установяваш, че не си помръдвал от фотьойла.
Цялото ревю можете да прочетете в сайта „Детски книги“.
