„Един ден през декември“ (изд. „Ибис“) от Джоузи Силвър беше един от читателските ми избори за коледните празници. Откровено казано, нямах абсолютно никакво търпение да стигна до момента, в който да ми се случи онова прекрасно клише – аз и моето „време за себе си“, книгата, кафето и някое гушливо местенце, което да ме приюти.
Романът изобщо не се церемони да ме омае, ама от съвсем, съвсем първите страници. Започнах да чета в метрото, а няколко станции по-късно, когато се наложи да сляза от влака, читателската ми възбуда вече кипеше неудържимо. Оставаха още цели двайсет и четири часа до скъпоценното ми свободно време, а книгата тъкмо ми бе тръгнала чудесно. Познайте къде ми беше умът през повечето часове след това…
Ще си го кажа – в поредната чуденка а ла „Как е възможно съдбата да е такава шегаджийка, наистина?“. Случващото се между главните герои е „като на филм„, обаче не стават ли точно такива неща и в действителност? Смея да твърдя, че сюжети, много по-абсурдни от този, не само са напълно възможни в реалността, но са и често явление в живота на много хора.
През един декемврийски ден съдбата среща Лори и Джак най-непретенциозно – тя се вози в автобус, а той чака своя на спирка по нейния маршрут. И точно така, като в детска игра, двамата засичат погледите си и не могат да ги отлепят. Докато Джак се чуди дали да се качи при нея, докато тя си задава въпроса дали ще сгреши, ако слезе при него, шансът вече е отминал и рейсът ѝ потегля, за да ги раздели завинаги. Или пък… не чак завинаги.
Една година по-късно, когато Лори вече се е отказала да го търси сред всяка тълпа, във всеки бар, на всяка спирка, Джак се появава на вратата ѝ, придружаващ най-добрата ѝ приятелка. Оказва се, че точно той е момчето, за което съквартирантката ѝ говори от седмици – този, когото нищо неподозиращата и безумно влюбена Сара смята за свой единствен избраник.
Толкова мога да си позволя да разкажа, защото това е само завръзката на една история, която ще ви остави без дъх и без думи, докато чакате да видите как ще се разплете този любовен триъгълник. Когато слизах от въпросното метро, за което споменах малко по-нагоре, бях стигнала точно до неочакваната среща и вътрешно направо пищях, защото не можех да продължа да чета нататък. Вече много добре знам какво е усещането да спреш точно там, където „апетитът е дошъл с яденето“. Честно казано, не мога да го определя като нещо неприятно, защото вълнението и предвкусването на чудесен роман всъщност е доста симпатично чувство.
Както в живота, така и в тази книга всичко може да се случи, всичко може да се обърка още повече. Не преставах да се чудя съществува ли наистина такава любов от пръв поглед? Колко силна може да е тя? Способен ли си да се откажеш от подобно чувство не с ума, а със сърцето си? Чия липса е по-осакатяваща – на мъжа, когото обичаш от първия, но и от всеки следващ взор, или на най-добрата приятелка, за която някога си мечтала?
Първоначално отговорите ми се струваха очевидни и много лесни, но в действителност тези въпроси не предполагат такива. Когато задълбаете и усетите посланието, което авторката е искала да предаде – задача, с която Джоузи Силвър се е справила повече от успешно, – ще разберете. Нищо не изглежда толкова просто, ако се поставите на мястото на Лори, Джак или на Сара.
Препоръчвам да прочетете „Един ден през декември“, докато все още ви държи еуфорията от коледните празници и новогодишните обещания… Но и март да е, дори септември, няма да има значение, стига да искате да усетите истинско, затрогващо и приятно за сърцето чувство. Най-важното е да я разгърнете в ден, в който ще си позволите да разсъждавате откровено и за миналото, и за бъдещето си, но и за силата на днешния ден. Защото времето, любовта и приятелството са всичко, което наистина можем да притежаваме на този свят.
Още ревюта за романа ще откриете в блоговете „Book mouse“, „LadyBug’s Page“ и „Booksomnia“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
