На 10 юни публикувахме ревю на авторката Диана Петрова, озаглавено „Калуня-каля“ – урок по творческо писане за недостатъчно добрите“, в което тя обобщава впечатленията си от романа на Георги Божинов. По този повод Стойо Вартоломеев – основател и управител на издателска къща „Хермес“, под чийто знак излиза книгата, пожела да му предоставим право на отговор. Споделяме думите му с вас:
Признавам – отдавна не бях срещал подобен садистичен прочит на една книга! Изненадах се, че авторът на този прочит не е случаен човек, а писател с няколко книги. Не допусках такъв агресивен подход на един писател към текстовете на друг писател. Става дума за ревюто на Диана Петрова за книгата на Георги Божинов „Калуня-каля“, публикувано в най-популярния читателски сайт „Аз чета“. Изминаха няколко години от повторното издаване на тази книга, тя достигна до хиляди читатели и бе призната за едно от знаковите заглавия от последните десет години. Нещо повече. Предсказанието на писателя Деян Енев се сбъдна. „Калуня-каля“ наистина пренареди челото на съвременната българска литература и зае своето заслужено място до класическите романи „Време разделно“ и „Цената на златото“. Изведнъж се появи този странен и закъснял прочит на книгата.
Първо, не твърдя, че тази книга трябва да бъде харесвана от всички почитатели на книгите. Няма такова литературно произведение. Самата авторка се оплаква, че много се е затруднила с прочита. Не ми е ясно обаче защо, след като една книга не ти харесва, не я захвърлиш, както вероятно си направил с много други. Защо продължаваш да лееш интелектуална пот и толкова държиш да се изкажеш по неин адрес. На моменти ми заприлича на неопитен млад хирург, който размахва несръчно скалпела и реже жива плът.
Повтарям, отдавна не съм чел по-садистичен прочит на една книга. С какъв замах и с какво вероломство тя реже от живата плът на романа, елементаризира повествованието, смачква този наистина драматичен герой до „обикновен мениджър от средна класа в помашкото си общество“. Калуньо се оказва „нещастник, тръгнал да променя света, а му липсва преценка за обема и дълбочината на проблемите“. По тази логика какво да кажем за един налудничав Дон Кихот, който, обладан от една идея, обикаля напразно прашните пътища на Испания. С подобен подход би могло да се развенчае всяко едно литературно произведение, вероятно и книгите на самата авторка.
Не ми харесва патосът, с който се произнася за романа като „задължително четиво за начинаещи и недотам нашумели автори“. Впечатлен съм от самочувствието на тази дама, от представите й за литература и най-вече от странното й отношение към книгата на друг писател. Бих й препоръчал да прочете малко повече за Георги Божинов, за неговото гражданско поведение в условията на тоталитарната власт, за преследванията и униженията, на които той е бил подложен заради литературното му творчество. Поведение, което е на светлинни години от съдбата на днешни писатели, присламчили се до многобройните фондации, за да създадат комфорт на личното си поведение.
Има още нещо, което ме впечатлява. Зная, че част от академичните интелектуалци не харесват тази книга. Има и публикации по темата, която те услужливо предлагат. Но напомням, че аргументите, с които те и въпросната авторка атакуват романа, са ми познати от други времена. При излизане на първото издание на „Калуня-каля“ през 1988 година тя е била смазана от критици, водени от класово-партийния подход. Има и тогава много срамни твърдения за тази книга. Странно ми изглежда това съвпадение на тогавашната партийна критика и сегашните критикари на романа.
Каквото и да си мислят, както и да ругаят романа – ще им се наложи да преглътнат този горчив за тях хап. Повече от трийсет години са изминали от първото издание, а интересът към него не стихва. Нещо повече. Книгата все по-трайно се налага в литературната памет на съвременния читател, припозната е вече като класическо произведение от читатели на различни възрасти и възприятия. И няма никакво значение какво си мислят определени звани и незвани читатели и писатели.
Георги Божинов е новият стар класик в съвременната българска литература. Жалко е, че това се случва години след смъртта му и той не можа да усети романтичния блясък на признанието.
Снимка на публикацията: НДК
