„Ако не разбираш какво в момента прави Боуи, това е защото той е първият; след години всички ще правят същото.“
Няма как да започна това ревю, без да си пусна за вдъхновение една от любимите ми песни на Дейвид Боуи „Thursday’s child“. Ако трябва да съм честна обаче, досега не бях достатъчно добре запозната с творчеството на Боуи и тъкмо затова реших да посегна към биографията „Елегия за Боуи“ (изд. „Millenium“). Пък и какъв по-подходящ начин да попълниш пропуските си относно нечий музикален талант, от това да го погледнеш през очите на негов почитател? Авторът на тази биография е Евгений Дайнов, който освен политолог и професор, е и запален рокаджия, фен на Боуи.
В „Елегия за Боуи“ Дайнов изключително добре е систематизирал и подредил хронологично всичко, свързано с Белия херцог. Започва с детството му, когато още „десет-единадесетгодишен, Дейвид прави зашеметяващо впечатление на своите връстници“, които го определят като „хипнотизиращ, като същество от друга планета“. Изключително интересно ми беше да прочета причината Дейвид да се сдобие със своите прословути „разноцветни“ очи – схватка с друго момче в опит да се спечели вниманието на момиче в училищния двор. От удара пострадва лявото му око, което, след операции и няколко месеца лечение, е спасено, но „загубва възприятието си за дълбочина и зеницата му си остава завинаги отворена в максимално положение“. Казано с други думи, Дейвид си е все така приказно синеок, просто „широко отворената му лява зеница поема цвета на светлината наоколо и постоянно променя цвета си“.
В „Елегия за Боуи“ ще разберете още откъде идва псевдонима „Боуи“, което е не по-малко интригуваща история. Ще задоволите любопитството си и относно прочутото „гей откровение“ на Дейвид и проблемите му с дрогата. Останалото в биографията е по-малко лични подробности и много повече музика и култ към една от иконите в поп и рок културата. Дайнов сваля успешно една по една маските на Дейвид като ни разкрива всички падения, но и възходите, „устремния му полет към висините на славата“. Книгата е подкрепена и от гланцирани страници със снимки на Дейвид, на билети за концертите му, на корици на албумите му. Хареса ми и това, че Дайнов разсъждава върху „сериозните, многопластови“ текстове на песните на Боуи, интерпретирайки ги през своя поглед на почитател.
„Елегия за Боуи“ е не само хубава корица, която много добре пресъздава дълбокото и цветно творчество на Боуи. Това е точната книга за всеки, който има нужда да научи повече за „най-продавания и най-почитания в Англия композитор“ Дейвид Боуи. Авангарден експериментатор, гениален хамелеон, който не се страхува от метаморфози, нито пък да стане невидим; непредсказуем, но винаги привличащ медийното внимание; влиятелен и вдъхновяващ артист с главно „А“, който може би все пак е изпреварил времето си и както пее в любимата ми песен:
Maybe I’m born right out of my time
Breaking my life in two…
Още ревюта за книгата можете да прочетете в блогa „Библиотеката“ и в „Площад Славейков“.
