Вече познавате карирания слон Елмър, който съвсем определено е необикновен и без него животът в джунглата би бил до-о-о-ста по-скучен. Но кой да предположи, че Елмър има роднини! „Елмър и Уилбър“ (изд. „Жанет 45“) разказва точно за гостуването на един негов братовчед.
Един ден Елмър очаква на гости да дойде братовчед му Уилбър, който …също е кариран! Уилбър е на черно-бяло каре и освен това е вентрилок. Това значи, че може да издава глас, който се чува от различни места. Да бъдеш вентрилок е много удобно, когато искаш да си поиграеш на криеница с останалите слонове, пък и Уилбър е не по-малък шегаджия от Елмър. Всички слонове се увличат в търсене на неоткриваемия Уилбър.
А какво става, когато си се скрил на място, от което не можеш да се измъкнеш сам?
С другарските усилия на всички слонове забавлението приключва благополучно. В „Елмър и Уилбър“ не се случва нищо драматично, стига да приемем слон, кацнал на дърво, за нещо съвсем обичайно. Голяма драма няма, но както обикновено историята на Дейвид Маккий разказва на малките читатели за важните неща – колко е хубаво да имаш добри приятели, колко забавни за всички могат да бъдат игрите когато шегите са добронамерени, и колко голяма е силата на другарската помощ.
Отличителните илюстрации на Маккий са истинско пиршество на цветовете. Наситените и ярки багри са не само по карирания Елмър, но и по дърветата и цветята в джунглата.
Книгата „Елмър и Уилбър“ е част от кампанията „Седмици на европейските разказвачи: Великобритания“. Не пропускайте ревютата за „Елмър“, „Елмър и Дядо Червенушко“ и „Отново Елмър“. Включете се играта „Познай героя на Дейвид Маккий“, помогнете на слончето да си намери дом в нашия конкурс за рисунка и непременно научете какво НЕ знаете за автора и неговото творение.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
