Вероятно не е лесно да си тийн идол. Спомням си преди 5-6 години, когато съквартирантът ми водеше единственото живо детско предаване по телевизията, колко времеемко беше да обърне внимание на всички, които искат да си говорят с него. Той все пак успяваше да го прави, като в същото време се занимаваше съвсем сериозно и с другата си кариера – в телевизията за възрастни (не, не в онзи смисъл). А какво щеше да е, ако имаше 200 000 последователи във Facebook и още над 150 000 в платформите за видеосподеляне? Направо не ми се мисли!
Тези цифри горе съвсем не са случайни. На подобен интерес се радва точно в момента един от най-популярните български влогъри (мхм – идва от влог, но не банков, а видеоблог) у нас Емил Конрад. И как да обърне внимание на всички свои почитатели, които вероятно искат да знаят мнението му за почти всичко – в книга, разбира се.
Сега, книгата не е от особено високо качество – ако не поставях на първо място социалния фактор, никога не бих дал на „Нещата, на които не ни учат в училище“ повече от 1 звезда. Есета на ниво гимназия, по прилично предъвквани от тийновете теми и със що-годе популистка насоченост на тезите.
Обаче. Даже ОБАЧЕ! Когато един тийн идол, очевиден лидер на мнение на над четвърт милион подрастващи (ако приемем, че феновете му в отделните платформи се дублират отчасти), говори за цигарите и наркотиците, за състезателния дух, за емоционалните дупки, за страха от… всичко – майната му, подрастващите имат нужда да им се говори на техния език и с послания, които биха разбрали. И ако след като в книгата на Емил Конрад са прочели как Емил Конрад обича да чете и е благодарен на чичо си Стефан за това, че го е научил да се влюби в четенето, поне 1000 тийнове си купят по още една книга, това ще е успех.
Точно тук идва голямото и поредно high-five за „Егмонт България“, които следят добре тийн аудиторията си и са откликнали на желанието на Емил (по негови думи) да издаде своя книга. Защото Конрад е свеж – има лек финт и постоянно намигване в динамично монтираните му клипчета, има щипка несериозност, но пък кой ли на 16 се взима на сериозно? (Емил е над 20, но пък играта е игра)
Не четете тази книга. Но задължително я купете на съседчето от 3-я етаж и на много-скоро-бъдещата мацка от партера, с които се разминавате през ден – ще им хареса и ще им е повече от полезна. И съм сигурен, че ще им даде малко кураж в това да не смятат живота си за #празен.
P.S. Голямо турне в цялата страна, празна 13-та глава за дописване от читателите, скрити в книгата и достъпни само чрез QR-кодове видеоклипове – добре дошли в 2015 година!
За разлика от повечето тийнейджъри,аз съм леко разочарована от книгата.
Очаквах повече случки;
Не ми хареса че автора само размишлява над повечето неща;
Не ми хареса ,че има два умесени стила-изказване със сложни думи и в същото време-псувни;
Не ме грабнаха чак толкова мислите и начина на мислене на автора;
Като имаме предвид някои от горните изречения,можем да стигнем до извода,че няколко интересни случки или късмета,който си имал за да ги изживееш,не правят книгата нищо повече от един дневник.
Изключителен търговски нюх на издателство Егмонт. Авторът си води читателите сам.Истински продукт. Само така деца.И най-големият удар ще е, ако наистина станете писатели. Говоря в мн.ч., защото с нетърпение чакам Цуро.
Да, много добра идея за книгата и съчетанието с видео блог, но с втората част – „(не) продължението“ идва и тоталното разочарование – когато си платил за цяла истинска книга, а в същото време получаваш копие на първата, с няколко листа разлика в края. Мисля, че можехте да го спестите на хората, на които наистина им се чете!