Всеки ден десетки хиляди софиянци чуват гласа на Ерик Холзи в метрото, но малцина знаят, че този американец наскоро публикува нещо изключително – първата цялостна история на Първата българска държава на английски език от почти век насам. Ерик, роден във Вашингтон, живее в София със семейството си и вече над 12 години развива Bulgarian History Podcast с близо 250 епизода. Въпреки че основната му работа е в сферата на маркетинга, а понякога се появява в реклами и телевизионни предавания като актьор, страстта му е българската история. Книгата му State Builders from the Steppe: A History of the First Bulgarian Empire („Степни строители на държавността: История на Първата българска държава“) е плод на години изследвания и желание да попълни една празнина. Ерик е един от героите в проекта „Мигранти с таланти“ на Мулти култи колектив и в това интервю ни разказва как един американец стана разказвач на българската история пред англоезичната публика.
Здравейте, Ерик! Да започнем от начало – как един американски историк реши да направи България свой дом?
За пръв път живях в България като гостуващ студент в Американския университет в Благоевград през 2009–2010 г. и тук много ми хареса. Скоро след това се върнах с научна стипендия Fulbright през 2012–2013 г. и бях на кръстопът. Беше ми ясно, че първоначалният ми план да защитя докторат просто не беше финансово осъществим, но ако се завърнех в САЩ, не бях сигурен какво искам да правя там. По онова време виждах много възможности в България – страхотни проекти, в които да участвам, стартиращи компании, на които да помагам. Усещах, че това е място, където наистина мога да имам принос и да върша смислена работа.
Какво първо събуди интереса ви към българската история?
Роден съм във Вашингтон и съм израснал в предградията му, заобиколен от хора, чиито родители бяха от други страни или работеха за правителството. В гимназията излизах с момиче, чиято майка беше офицер от НАТО, току-що назначена в София за 3 години. Приятелката ми ми разказваше много за България и ме запозна с някои от българските ѝ приятели в AOL instant messenger. После за Коледа ми подари биографията на цар Борис III и заедно започнахме да научаваме много за България. Почувствах, че това е едно завладяващо място, което трябва да е много по-известно.
Развивате подкаста Bulgarian History Podcast от 2013 г. насам – това са вече над 12 години и цели 248 епизода? Какво научихте за разказването на истории и връзката с аудиторията?
При разказването на истории и комуникацията изобщо за мен винаги най-важна е аудиторията. Това създава огромно предизвикателство в подкастинга, защото е доста трудно да получиш обратна връзка. За щастие слушам подкасти вече повече от 20 години, така че добре знаех какво ми харесва и какво – не. Постоянното питане на слушателите ми за мнение също ми помогна. Например аз винаги съм се опитвал да направя предаването лесно за слушане и проследяване. Опитвам се да напомням кои са хората, за кой период говорим, давам контекст където мога. Не искам да звуча „умно“ с по-академичен и по-неясен език за сметка на това слушателите ми да проследяват наратива и наистина да научават нещо.
Книгата ви “State Builders from the Steppe: A History of the First Bulgarian Empire” („Степни строители на държавността: История на Първата българска държава“) е първата цялостна история на Първата българска държава на английски език от почти век насам. Защо смятате, че е съществувала тази празнина и защо ви се струваше толкова неотложно да я запълните сега?
Има много причини подобна книга да не е излизала в толкова дълъг период. На първо място просто няма голям пазар за българска история на английски. В известен смисъл последните 12 години аз изграждах този пазар и създадох интерес у хората, за да има достатъчно желаещи да купят книгата. Но дори на български много исторически книги или са твърде академични и недостъпни, или се фокусират върху маргинални исторически теории. Няма много примери за такава популярна история, каквато виждаш на английски. Аз исках да запълня тази празнина, защото имах време и защото силно усещах, че тази книга трябва да съществува.
Книгата проследява забележителна 337-годишна трансформация – от степно племе с неясни корени до могъща империя, която оформи славянския език и култура. Кой аспект от тази трансформация намирате за най-завладяващ или изненадващ?
За мен най-важни бяха компромисите в тази трансформация. Тази история не беше просто България срещу съседите ѝ – беше за конкуриращи се фракции в самата България, които се бореха за нейната идентичност. Изборът да се позволи на страната да се развива по отношение на религия, език, етнически състав и т.н. – всички те бяха изключително трудни и в крайна сметка се отплатиха. Това показва колко погрешно е общоприетото схващане, че силата се запазва чрез съпротива на промяната. Нациите, точно като хората, трябва да се развиват, ако искат да оцелеят и да процъфтяват в бъдеще. Това е истински урок за всеки.
Заглавието „Степни строители на държавността“ акцентира върху процеса на изграждане на държава и идентичност, а не просто хроникиране на владетели и битки. Каква беше основната идея, която искахте читателите да извлекат от този подход?
Че историята, фокусирана само върху битките и „великите мъже“, пропуска голяма част от това, което е толкова завладяващо в нея. В крайна сметка, забележителното в Първата българска държава е способността ѝ да създаде идентичност, която е устояла и до днес. Тази идентичност не беше изкована в някоя голяма битка, а в създаването на идеи и истории, които резонираха достатъчно с хората така, че те продължаваха да се връщат към тях.
В едно интервю споменавате, че книгата е написана както за любители на историята, така и за историци. Как балансирахте академичната стриктност с достъпността? Какви бяха най-големите предизвикателства пред това да направите средновековната българска история интересна за широката аудитория?
Беше трудно. Трябваше да ми напомнят, че например не всеки знае кои са византийците. Трябваше да се уверя, че обяснявам нещата така, че човек без предварителен контекст да може да ги разбере, като текстът същевременно остане интересен и за феновете на подкаста, които са много запознати с материала. Използвах бележки под линия, за да включа по-академични елементи, така че да са налични, ако някой иска да ги използва, но лесно да се пропуснат от обикновените читатели. Аз вярвам, че можеш да пишеш съдържание, което е академично стриктно и в същото време е увлекателно. Често просто се свежда до стил.
В статията си „Защо историята на България заслужава повече от бележки под линия“ твърдите, че българските държави са играли важни роли в събития като кръстоносните походи и разпространението на християнството сред славяните. Защо смятате, че приносът на България е толкова пренебрегван в основните исторически наративи?
България отдавна се бори ефективно да се „продава“ на международно ниво. Тази страна има толкова много да предложи по отношение на история, кухня, природа, култура и т.н., но винаги е било трудно тази информация да стигне до масовата аудитория. За съжаление съвременната история на България е виновна донякъде. Хаосът, репресиите, бедността и изолацията, които страната е преживяла през последния век и половина, са затруднили историците ѝ ефективно да разказват историите ѝ и да им осигурят заслуженото внимание в по-широките исторически наративи.
Как българските читатели приеха книгата ви? Имаше ли коментари или реакции, които ви изненадаха?
Коментарите на хората, които наистина са прочели книгата, са изцяло положителни. Мнозина отбелязаха колко увлекателна и четима е, което съм щастлива да чуя, защото това беше моята цел. В социалните мрежи обаче съм виждал много коментари от хора, които правят предположения и обвинения. Обвинявали са ме, че съм в съюз с руснаците, с българските националисти, с всякакви хора. Честно казано, тези обвинения са смешни за всеки, който наистина ме познава, но често когато не се вписваш в любимите исторически теории на хората, те веднага приемат, че нямаш никакъв авторитет. Доста тъжно е, защото мисля, че ако наистина прочетат книгата, ще се изненадат.
След десетилетие подкастинг и сега публикуването на тази книга, какво следва за вас?
В момента основната ми работа, подкаста и да бъда баща на 1,5-годишната ми дъщеря ме държат доста зает. Надявам се, че след като тя започне детска градина, ще имам време да започна работа по друга книга. Обмислял съм дали да продължа с Втората българска държава или да се заема с по-съвременна тема като македонския въпрос или ролята на Русия в съвременната българска история. Все още не съм решил, така че ако слушателите имат мнение, ще се радвам да го чуя!
Автор: Бистра Иванова
Настоящият материал е разработен по проект „Мигранти с таланти“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на Бистра Иванова и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.
