Понякога оставам далеч от купчината с книги за четене. Или тя придобива такива заплашителни размери, че започвам да се чувствам като каторжник. В такива моменти си позволявам малки бягства от предварително съставения в главата ми план какво кога ще чета. Това се случи и в един ден преди края на Алея на книгата – приключих и последната книга, която си носих. Знак от съдбата, казах си, и реших да се разходя между издателските шатри като читател. Капризен, неуверен, незнаещ какво иска. И възможно най-далеч от точката на тръгване ме очакваше щанда на издателство „Гурме“ и „Изкуството да готвиш желания“. Привелече ме „вкусната“ корица, точно както се случи и с първата книга на Ерика Бауермайстър „Училище за вкусове и аромати“.
Хубаво беше да се завърна „При Лилиан“. Въпреки няколкото години, които делят издаването на двете книги на български, в историята няма хронологични дупки, тя започва скоро след като Том застана на вратата на Лилиан и двамата поеха на разходка в нощта. Героите са почти същите – Клоуи, Изабела, но срещаме достатъчно нови лица, за да е приятно и интересно.
В „Изкуството да готвиш желания“ Лилиан не пренаписва съдбите на познати и приятели чрез храната и смесването на съставките, този път тя трябва да пренапише собствения си живот. Да намери собствената си хармония. Клоуи и Изабел ще опипват пътищата – едната навън от себе си, а другата обратно към паметта си.
Любовта присъства в тази книга, диша между страниците й – в аромата на прясно изпечен хляб и домашна супа, в червеното палто на Изабел, в ритуалите, които вълнуват Ал. Дори отиващата си любов, изстинала от годините и отчуждението, си има място. Това е книга за любовта и страховете, които я изяждат. И за думите, които биха могли да я спасят, ако само посмеем да ги изречем.
Книгата е нежна и вълнуваща, но те оставя спокоен и омиротворен. Изпълнен с надежда.
