fb
Ревюта

Училище за вскусове и аромати, където се пресичат съдби

2 мин.
uchilishte-za-vkusove-i-aromati

uchilishte-za-vkusove-i-aromati

В първия момент, когато погледът ми попадна върху корицата на „Училище за вскусове и аромати“ си помислих, че е готварска книга. Зарадвах се – обичам готварски книги. После видях, че е роман, и въпреки изненадата ми, си обещах да го прочета. Естествено малко се разсеях, появиха се други книги и когато най-после разтворих страниците на романа на Ерика Бауъмайстър си позволих една малка въздишка.

Защото още от първото изречение тази книга ми създаде усещането за вкус
, за аромат и за спокойствие, което често търся в книгите, но по-често намирам в кухнята. Готвенето и четенето са най-близките до медитация неща в живота ми и може би затова толкова обичам книгите за тях. А „Училище за вкусове и аромати“ съчетава и двете. Докато четях за Лилиан, главната героиня, в главата ми звучеше темата от „Невероятната съдба на Амели Пулен“.

Обсебената от книгите майка на Лилиан се събужда за живот именно чрез картофите, които дъщеря й приготвя мълчаливо. Не съм чела нищо друго от Ерика Бауъмайстър, но щом успява да пише с толкова страст за нещо тъй прозаично като един обикновен картоф, значи е добър писател.

Не са чак толкова много книгите, които да въздействат толкова силно върху всички сетива. Лилиан не дава рецепти – нито за живота, нито за храната. Подобно на живота с храната трябва да експерементираш – лъжичка захар тук, щипка босилек там, едно движение или дума, които променят всичко. Да извадят на повърхността дълбоко погребаните тайни на сърцето, да вдъхнат кураж, да опитомят мъката.

Кои са учениците на Лилиан? Обикновени хора. Съдбата е тази, която със знаеща и леко самодовлна усмивка насочва пътеките на живота им към нея. В кухнята на Лилиан, сред вкусове и аромати, тези пътища се пресичат, смесват се, променят посоките си.

Тази книга е топла е като чай и вкусна като първите череши от лозето на дядо ми. Започваш я с въздишка, с въздишка я завършваш. Но онази, по-особената въздишка, която си сдържал и която отронваш едва след първата, перфектната, хапка от някое много специално ястие. Това е въздишка на триумф и доволство, въздишка на надежда и спокойствие. Все неща, които се намират трудно в ежедневието ни, а самите ние не знаем колко сме се нуждаели от тях, докато не сме ги получили.

[ + ]