Ерика Суайлър е американска писателка, чийто дебютен роман „Книга на тайните“ е на българския пазар от няколко седмици. Когато не пише, Ерика се занимава с драматургия, рисува, пробвала се е и като актриса. „Книга на тайните“ е романтична и завладяваща семейна история за силата на миналото, книгите и магията в живота ни.
Каква е историята зад „Книга на тайните“?
Като с много други романи, предполагам. Имах моментно вдъхновение, на което му трябваше малко време, за да бъде осмислено. Цялата сюжетна линия от края на XVIII век измислих за околко 30 секунди, докато си взимах вана. Видях Еймъс, Пийбоди, Еванжелин и целия пътуващ цирк. Сюжетната линия от наши дни започна с куп въпроси за това какво ни прави тези, които сме и какъв контрол имаме над собствената си съдба. Замислих се за наследството и дълга и как те изкривяват и покваряват любовта. Мястото, където се развива действието, напомня за дома от моето детство – ако се разходите по бреговете, покрай които израснах, ще видите много къщи, построени върху отвесни скали, разядени от морето и готови да се срутят в него. Винаги съм се чудила кой живее в тези къщи и как се е стигнало до там. Знаех, че всичко това е част от една и съща история, но ми отне доста време да разбера как се преплитат. Общите нишки бяха езика, семейството и манията. За мен това се превърна в книга.
Първото впечатление от „Книга на тайните“ е, че това е книга за книгите, но колкото повече четеш, 
толкова по-ясно ти става, че това е роман за семейството. Защо се получава така?
Не съм сигурна в тази промяна. За Саймън книгите са семейство и винаги са били жизненоважна част от неговия живот – също както сестра му и родителите му. За мнозина книгите са част от израстването им и имат различна представа за това какво е семейството и дома. Книгите трябва да бъдат включени в тази представа. Саймън гледа на книгите със същата почит, която отдава и на семейните си задължения. Той има особен вид морал, с който беше много интересно да се работи – има си много специфични правила за това как трябва да се отнасяме с книгите и семейството. Изпитва почит и е обсебен и от двете. Именно тази пристрастеност го забърква в неприятности, забърква всички герои в неприятности. Харесва ми да се фокусирам върху момента, в който любовта преминава в пристрастеност. Струва ми се, че това е момент на дълбока нежност.
Какво мислите за електронните книги?
Обичам е-книгите! Те предлагат по-голям достъп до книги за хора, които имат проблеми със зрението, които не могат да държат по-тежка книга в ръка и да отгръщат страниците или просто нямат книжарница наблизо. Всъщност харесвам всичко, което позволява на някого да чете повече книги. Достъпността, независимо от формата, трябва да бъде приоритет за общността на четящите хора. Но четенето на електронна книга и това на печатна книга предлагат съвсем различно изживяване. Хартията създава осезаема радост. Четеш по различен начин, когато четеш от страници и от екран. Погледът ти докосва изреченията, връщаш се назад, за да препрочетеш някой параграф, и разгръщаш страниците в търсене на скрити значения. Арт книгите и илюстрованите издания все още се получават по-добре на хартия, но пък е-книгите са извели до съвършенство възможността за търсене и скоростта. Има различни видове четене, така че всъщност няма място за конкуренция помежду им.
Казвате, че сте написали по-голямата част от романа в библиотеката, главният ви герой е библиотекар… Има ли смисъл да питаме дали сте почитател на библиотеките?
Библиотеките са една от големите любови в живота ми. Те са едновременно място, където се чувствам сигурна, и място, което ми предлага прозорец, път към останалия свят. Библиотеките имат невероятната сила да изграждат общности, да променят мисленето на хората и третират всеки, прекрачил техния праг, като равен. Невъзможно е да влезеш в библиотека и да не замлъкнеш в изумление от всичко, което можеш да прочетеш и научиш.
Какво печелят писателите от библиотеките?
Преди всичко, библиотеката е прекрасно място където да работиш. Вдъхновяващото е да пишеш, заобиколен от книги – окуражаващо е да видиш колко много хора преди теб са успели да постигнат това,което и ти се опитваш да направиш. Самите библиотекари са съкровище! Докато пишеш няма ден, в който да не се появи тема за проучване или въпрос – и библиотекарите имат отговора, знаят къде да те насочат, дори да не са съвсем сигурни какво точно ги питаш. Като автор не мога да не оценя подкрепата от библиотеките и библиотекарите – те знаят къде е книгата ми спрямо останалите и точно на кои читатели ще допадне. Те са моите посланици. За един писател библиотекарите са също толкова необходими колкото мастилото и хартията.
Къде според вас се крие пленителната сила на миналото?
Мисля, че винаги сме омагьосани от миналото, заради илюзията, че ако успеем да го разберем, ще придобием по-ясна представа за това кои сме сега и защо правим нещата, които правим. Семейната история и историята изобщо имат огромно влияние над това какъв човек си. Поглеждаме към миналото в търсене на знак, че по някакъв начин сме свързани със събитията, които са променили света. Използваме миналото, за да открием мястото си в настоящето и къде попадаме в голямата картинка на световната история. Най-интересното на миналото е, че докато се ровиш в него, откриваш, че личната съдба може да бъде също толкова важна за историята, колкото съдбата на някоя група от хора или дори нация. Това е обнадеждаващо за всеки, който понякога се чувства носен от течението.
Коя е най-голямата сила на книгите?
Магическата сила на книгите е как те ни свързват. Няма книга или писател, които да не си намерят читател. В крайна сметка чрез книгите човек намира потвърждение, че е жив, че е човек, че не е сам.
