fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Книга на тайните“, книга на истините

4 мин.
Kniga na tainite - Erika Suailar

Kniga na tainite - Erika SuailarЕдин от начините да направите живота си по-интересен е да се поразровите из старата семейна библиотека. Току виж сте се натъкнали на древен ръкопис, потънали в прах любовни писма или дневник, пълен с тайните на ваш роднина, когото погрешно сте смятали за скучен и напълно предвидим човек. Може да не се ограничите само с четенето, но и да се впуснете в изследване на родословното си дърво, в търсене на някое зрънце информация, което изведнъж да придаде на семейството ви мистичен ореол и да ви накара да се почувствате като истински авантюристи само заради кръвта, която тече във вените ви.

Напълно възможно е да се натъкнете на някое грижливо скрито съкровище, макар че ако сте почитатели на добре разказаните истории, вече знаете, че приключенията рядко се случват на онези, които ги търсят. Не, съдбата предпочита да хваща поверениците си неподготвени и да ги изпитва тогава, когато най-малко са очаквали.

Саймън Уотсън е един от въпросните клетници, с тази разлика, че си има предостатъчно проблеми още преди семейното проклятие да се стовари върху плещите му. Работата му в замиращата градска библиотека виси на косъм, опустялата къща на родителите му пък съвсем буквално виси на ръба на скала и всеки миг заплашва да изпусне една последна уморена въздишка, преди окончателно да се срути в морето. На всичкото отгоре по-малката му сестра Енола броди нейде из страната с трупа циркови артисти и от време на време смущава съня му с мистериозни, притеснителни телефонни обаждания.

В един от поредните лоши дни Саймън получава подарък от възрастен антиквар – разпадащ се дневник на циркова трупа от XVII в., в който се споменава името на баба му Верона Бон. Тя обаче не е единствената негова роднина, присъстваща на страниците на прокъсаната книга. Няколко жени от рода му са изживели кратките си животи с пътуващото представление на Пийбоди, забавлявайки тълпите с удивителната си способност да задържат дъха си под вода за непосилен за останалите хора период. Всички те са били красиви и енигматични сирени, всички те са се самоубили на една и съща дата по един и същи начин – чрез удавяне. Също като майката на Саймън.

Дневникът напълно обсебва Саймън не само защото придава нов смисъл на един рушащ се като старинна къща живот. Младият библиотекар чувства, че от разплитането на загадката, заложена в тайнствената книга, зависи не само неговото бъдеще, но и това на сестра му.

В началото „Книга на тайните“ (изд. „Софтпрес“) може да ви се стори като миш-маш от най-различни сюжетни линии и персонажи, без обаче да нагарча на манджа с грозде. От една страна е „книга за книга“, която поглъща ума и сърцето на притежателя си и поставя добруването му на карта. Паралелно с това връща читателя в миналото и го Book of Speculation - Erika Swylerизпраща на пътешествие с циркова трупа, съставена от колоритни образи с необикновени дарби – от жонгльорите и огнегълтачите до гадателите, които разчитат картите таро и виждат бъдещето на простосмъртните (макар че за мен истинските супергерои в книгата са библиотекарите, които са усвоили чудото на библиографското търсене). Разбира се, не мога да пропусна да спомена и драматичните любовни истории, които впримчват героите като заклинания… или като проклятия, зависи от гледната ви точка към любовта по принцип.

Приятният стил на Ерика Суайлър е добра спойка между разнообразните елементи – колкото и да са много, тя успява да ги съчетае в едно увлекателно цяло. Магическият реализъм на Суайлър ми напомни не толкова за великолепния Карлос Руис Сафон, с когото я обвързва анотацията, колкото за омайните южняшки истории на Сара Адисън Алън. В тях фамилното име носи със себе си необикновени умения и някаква предопределеност, която героите трябва или да приемат, или да преборят. Същото важи и за персонажите в „Книга на тайните“ – дневникът на Пийбоди успява да заключи между кориците си Саймън, Енола и всичките им близки, които в един момент се озовават свързани не само от настоящето, но и от миналото.

Не си спомням кога за последно изчетох книга от 400 страници толкова бързо и с такава лекота. Макар историята да звучи доста драматично, „Книга на тайните“ е преди всичко разтоварващ роман, който ще изпълни ума ви с магия преди сън. Не ви препоръчвам обаче да прекрачвате отвъд измислицата и да приемате твърде присърце идеята да ровичкате из миналото на роднините си. Току виж вместо на вълнуващо приключение сте се натъкнали на някоя срамна афера или по-зле – на рояк мечоопашати. ;)