„Помня този човек“ е името на литературния маршрут, посветен на поета, литературен критик, журналист и преподавател Марин Бодаков. В негова памет ще бъде възстановена унищожената през 2018 г. пейка във формата на буквата „Ш“, която бе част от проекта „Скритите букви“, в който участваше и творецът. Пейката, заедно с поезията на Марин Бодаков, ще бъде разположена и съхранявана в парк на Военна академия „Г. С. Раковски“.
Събитието ще се проведе на 16 септември в 16:30 ч. пред Народния театър „Иван Вазов“.
За различните професионални, творчески, някои лични занимания и любими места в града на Марин Бодаков ще разкажат и различни хора, сред които: Геновева Димитрова, доц. д-р Светлана Станкова, проф. Алберт Бенбасат, Панайот Стефанов, Елка Димитрова, Надежда Радулова, Георги Арнаудов, Йордан Славейков, Яна Букова.
Вдъхновени от премиерата на книгата „Галерията на сърцето“ на издателство „Точица“ и Издателство за поезия ДА (на която чухме поезията на Марин Бодаков, прочетена от хора в публиката), фондация „Прочети София“ кани всеки, който желае, да прочете негово стихотворение в парка на Военна академия от 18:30 ч. Там ще бъде и последната спирка на Литературния маршрут. Тази част от събитието няма да прилича на обичайните литературни четения, няма да има сцена, нито специално обособено място за публика. Различните гласове, които четат поезията на Марин Бодаков, ще озвучат целия парк. Те ще бъдат записани и четенето ще бъде достъпно онлайн. Така в бъдеще всеки, който седне на пейката, ще може, освен да прочете, и да чуе поезия на Марин Бодаков.
На 20 септември от 18:30 ч. ще бъде дългоочакваният Литературен маршрут, посветен на Димитър Воев. Заглавието, което неговият автор и водещ Калоян Праматаров му дава е „Завършен в бъдеще време“. Маршрутът ще започне от Кравай (ул. Фритьоф Нансен 1).
„В творчеството на Димитър Воев, неизменно присъства темата за отчуждението, изпълнена с болезненост и крайност. Станал пряк свидетел на Промените, измъчван от чувства за неувереност и безсмислие сред всеобщата интоксикация на мисли и мечти, той ще открие смисъла на съществуването си в музиката и поезията, изпълнени със студена естетика, зрялост и съзнание за бързата преходност на нещата. Маршрутът ще започне от „Кравай“ (ул. Фритьоф Нансен 1), място за неформални срещи в близкото минало и ще мине покрай „Попа“, „Синьото кафе“ и Борисова градина. Ще проследим биографията на автора, ще си поговорим за контекста и същността на неговото творчество, ще почетем текстове и ще послушаме музика“, разказа за събитието археологът, преводач от френски език и поет – Калоян Праматаров.
„Ноктурналиите на града: бягство в нощта на литературата“ е заглавието на Литературния маршрут, който ще бъде част от тазгодишната програма на „Нощта на литературата“ на 27 септември от 21:30 ч., с начало от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
„Този маршрут е кратък поглед към голямата литература на нощта и нейните безпокойства. Той е опит за пробив и бягство към други места и други времена.
Маршрутът ще открива реалиите на нощта, т.нар. ноктурналии – нощни обитатели и същества, фантастични образи, видения, кошмари, но също предмети, улици, сгради и практики. Ще открехне вратата към магическите изкуства, градските легенди и ужаси. Ще съпостави модерната градска и природната селска нощ. Ще свие към малките улички с бохема, фланьора и прокълнатия. Ще поброди из поетиката на безсънието и моралните изкушения на нощта. И всичко това през фигури и текстове от българската и световната литература – от Гьоте, По и Чоран до Далчев, Траянов и Смирненски“, разкри авторът и водещ на събитието, писателят и преподавател във Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Тодор П. Тодоров.
Литературните маршрути продължават и партньорството с образователната програма „Гледане с разбиране“ на фондация „Изкуство – дела и документи“. „Гледане с разбиране” изследва как може посещението в музея винаги да е различно, дори когато изложбата не се сменя и как едни и същи произведения могат да разказват различни истории всеки път. На 30 септември от 15:00 ч. в Националния политехнически музей (ул. „Опълченска“ 66) поетесата Албена Тодорова ще преведе участниците през една възможна територия между литературата и науката и ще обърне погледите им към поетическото в обиколка, посветена на експозицията на музея. „Поезия и техника“ ще бъде маршрут за машини, търговци, индустрии и четене на текстове на чуждестранни и български поети, сред които Атанас Далчев, Пенчо Славейков, Никола Вапцаров и др. След провеждането си всяка разходка ще продължи своя живот под формата на аудио гид, който ще бъде достъпен безплатно онлайн.
През октомври съвместната инициатива ще продължи с „Литературен маршрут за Георги Марков“ в Музея на изкуството от периода на социализма с автор и водещ Димитър Кенаров.
На 04 октомври от 18:30 ч. за първи път ще се проведе Литературен маршрут, посветен на конкретен жанр. „Опит за есеистична разходка през няколко улици и времена“ ще бъде градската лекция на Биляна Курташева, която e доктор по теория и история на литературата и доцент в Нов български университет. Маршрутът ще започне от ул. „Гогол“ 6, пред някогашния дом на Цветан Стоянов.
„Действително, всяко нещо може да е тема за есе и кой ли не пише есета – от топ физици, философи, пътешественици до отегчени гимназисти. Но вгледаме ли се по-внимателно, ще видим, че есето като форма и начин на писане е родено от разрива, кризата и загубата. И това не е метафора: книгата майка на този жанр – „Опити” на Монтен (1580) – е започната около Вартоломеевата нощ и е писана във време на войни и чума. У нас есето набира популярност през 20-те години на ХХ век – времена и красиви, и мрачни, когато тръгва списание „Златорог”, преработват се травмите от войните и тече необявена гражданска война… И до днес, ако проследим кога даден автор се обръща към този жанр, ще видим, че това става в моменти на изпитания, на резки промени в света и/или в личния живот, когато човек трябва да осмисли тук и сега някакви небивали обрати и предизвикателства.
Как жанрът набира популярност, как продължава (в най-добрите си форми) да бъде опит на мисълта отвъд „готовите истини”, да съчетава лично и публично, тяло и ерудиция, литература, философия, политика, наука… Ще се разходим из историята есето по света и у нас; ще откроим някои от важните български есеисти през 20-те и 30-те години на ХХ век; защо есето е тихомълком заличено с идването на народната власт; как се завръща през преводи и философски поредици; как отмъщава на режима с нова подривна сила и бива безмилостно наказано (Георги Марков и неговите „Задочните репортажи”); каква е ролята на жанра днес, във времето на социалните мрежи и Chat GPT…“, разказа Биляна Курташева за маршрута.
Литературни маршрути се провеждат без предварително записване. Всички маршрути са със свободен достъп. За „Литературните маршрути“ в музеи се заплаща входа за музея.
