Брей, много сме я чели тая книга, ей! Вярно, че „Естествен роман“ на Георги Господинов си е доста емблематична за нашето поколение. Почти като „Пътеводител на галактическия стопаджия“ (споко, и нея я чета ;). И има защо. Книгата е грабваща с лекотата, с която ти разказва за съзерцанието.
Честно, учуди ме, че всички, които коментират книгата, споменават най-вече мухите и компанията. На мен пък книгата ми направи впечатление най-вече със самотата. Самотата на героя, в която той се справя с любовната мъка от раздялата. Именно тази самота е нещото, което го кара да измисля безброй различни занимания. И от тази самота се ражда и интересът към историите на другите. Аз ли да съм клюкарка – не съм забелязала. Но когато той описва подслушването на пазара, определено и аз нададох ухо за палавниците под съседния чадър… Техните разговори за срамни екземи ми доказаха, че реалността е най-чудатият сценарист. И ако се отклонявам, то е само защото Господинов ме е научил.
Така де – какво имаше за казване. А, да! Ако сте от хората, които обичат култовите реплики и тайно си ги преписват в едни тетрадки с още по-тайните намерения, че така ще ги запомните и ще направите ефекта „УАУ“ пред някоя мадама – грабвайте химикала. Всяко второ изречение на Господинов е култово както само по себе си, така и в комбина с останалите.
А най-приятното в цялата картинка е, че между твърдите корици са закотвени различни и разнообразни естествени мъдрости и глупости. Така че, когато ви е криво, гаджето ви изневерява или шефът вие е гадняр – винаги може да отворите на произволна страница и почти като вълшебната книга в „Едно“ на Ричард Бах да прозрете пътя. Или просто да се посмеете от сърце. Абе книга – задълже. Ти още ли не си я чел?
А като вземеш и да се развеждаш – току виж – напишеш една!
Прочетете още ревюто на Све за „Естествен роман“ и още ревютата на „Физика на тъгата“ и „Невидимите кризи“ на Георги Господинов
