fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Литературата като енергиен източник

3 мин.
nevidimite krizi

nevidimite kriziБългарското общество е в тотална криза и сякаш само е абдикирало от своите ценности. Казвам го съвсем сериозно и отговорно, визирайки последните дни, когато дори сочени за интелектуални лидери на нацията хора се държат очарователно безумно. В такива моменти то, обществото, има само две възможности за откриване на своя месия/месии – или в църквата, или в културата. Аз залагам на второто, понеже потенциалът видимо е в пъти по-голям, като съвсем пристрастно съм за литературата като спасение.

Тук някъде всъщност, в разгара и на протестите, се появи моят фаворит за р?ден автор №1 – Георги Господинов. Винаги съм го харесвал, защото той е писател в истинския смисъл на думата – повече общественик, отколкото публикуващ (интервюто на Светльо Тодоров с него в Дневник е задължително). И се появи с „Невидимите кризи“, за да ни припомни защо имаме нужда от преосмисляне на миналото, какви може да са вариантите за преосмисляне, как писането не е просто начин да изразиш себе си (и по дяволите, със сигурност не е начин и причина да пишеш за себе си).

„Tова е неизбеждният ход на историята: символите винаги се превръщат в сувенири“. И обратното. Ако още не сте започнали да преосмисляте носталгията по Соц-а като проектиране на миналото върху настоящето, а не прото като „интериор на тренди кръчма“, време ви е да се случи. Защото иначе рискуваме сувенирите да се превърнат отново в символи, а тогава дупе да ни е яко (отново нещо, което виждаме през последните дни).

„Невидимите кризи“ ти се случват в две части – „Отказаният свят“ и „Обезпечено с литература“, всяка от които те захвърля в различни краища на разума, карайки те да превърташ лентата – по спомени и разкази на очевидци. Едната с есета за един отминал (официално) период, който не трябва да бъде забравян, за да се вземат правилните изводи, а другата – с лекции и разработки около теорията и смисъла на литературата. И като погледнеш къде Господинов е говорил част от нещата, а и още по-важно – какво точно е говорил, ти става много гордо, та дори мечтаеш току-що да си прочел мислите на човек, готов да води Нортънови лекции.

„Предвиждам страхотно бъдеще за литературата като произвеждаща смисъл. Нещо като алтенативен енергиен източник“, казва Господинов през 2010-та на откриването на Лайпцигския панаир. И аз така. Време е да започнем на чисто и тази книга е добър шанс. И ако „Невидимите кризи“ се бяха появили само седмица-две по-рано, щяха да са пророчески. Сега са само с perfect timing.

Книгата излиза от печат до дни, а вече можеш да си я вземеш с предварителна поръчка от Книга за теб с твърди или меки корици. И като казвам „може“, имам предвид „заслужава си“. Наистина.

Христо Блажев е усетил цялата сила на книгата върху себе си, а това го сполита рядко с български заглавия – ревюто му е тук.

Прочетете още ревютата на „Естествен роман“ от Све и Лили. Прочетете и ревюто на „Физика на тъгата“ от Джули Роне.