Ева Ибътсън вече е позната на българските деца с романа си „Мая, кралицата на Голямата река”. Бях впечатлена от разказваческите й умения и нямах търпение да се срещна с още нейни книги. От няколко дни в поредицата „Европейски разказвачи XX-XXI век” на изд. ЕМАС блести „Казанската звезда”.
Този път Ибътсън ни пренася в Златния град – Виена от началото на миналия век (времето на нейното детство). С типичната й лекота авторката възкресява един отдавна отминал свят и характерната му атмосфера – чак да ти се прииска да си живял тогава.
Аника е подхвърлено дете, което готвачката Ели и икономката Зигрид намират пред олтара на малка алпийска църква. Двете работят в къщата на трима ексцентрични професори. След първоначални колебания бебето остава в къщата и Ели и Зигрид я осиновяват. Следващите 10 години минават неусетно. Момичето пораства добросърдечно, работливо, оправно, с кулинарен талант и верни приятели. Казано накратко, „Аника обича да прави неща, а не да ги притежава.”
Нейна пълна противоположност е Лоремари Егхарт – капризно, надуто и богато съседско момиче. У Егхартови пристига болната им пралеля и Лоремари уговаря Аника да я замества в четенето на старицата. Пралелята е имала интересни младини на парижката сцена и впечатлена от вниманието на Аника изненадващо я включва в завещанието си. То се състои от стари сценични костюми и копия на скъпи накити, сред които и красивата Казанска звезда.
Аника се чувства удобно и е щастлива в своя свят. Е, понякога мечтае на вратата да се появи изискана и достолепна жена – истинската й майка. За всеобща изненада един ден това се сбъдва. На прага на професорската къща изниква аристократичната фрау Еделтраут фон Таненберг. Аника заминава с новооткритата си майка за семейното имение Шпитал в Северна Германия където ги очаква брат й Херман.
Ще отговори ли действителността на представите на момичето за истинското й семейство? Ако беше така, книгата трябваше да свърши в този момент.
Пристигането на Аника в Шпитал обаче е само началото. Новият живот й носи тревоги, несигурност и съмнения, на чийто фон предимствата на стария й „слугински” живот изпъкват отчетливо. Внезапно превърнала се във фройлайн фон Таненберг, тя трудно се приспособява въпреки новите си приятели, сред които са почти неразделната двойка Зед (помощник и коняр) и Роко (конят на брат й). Момчето също се чувства не на място във фермата на Таненбергови. Най-големият му проблем обаче е, че в Шпитал не се отнасят с Роко както подобава, а Зед го смята за „личност, която по случайност е кон.“ Интригата се заплита все повече и повече, а истината убягва на Аника. Тя ще се окаже изправена пред изпитания и наистина трудни избори, но Ели и Зигрид са свършили отлична работа при възпитанието й, както вероятно и сами ще се убедите.
По един ненатрапчив и лишен от назидателност начин Ева Ибътсън разкрива на децата удоволствието от обикновения живот, в който тежиш на мястото си, трудът ти носи удовлетворение, а семейството и верните приятели са готови да се изправят срещу фобиите си заради теб. Точно приятелите, стари и нови, хора и животни, са тези, които ще помогнат на Аника и Зед да постъпят според зова на сърцата си.
В книгата освен пъстрата галерия от човешки образи място намират и прочутите липицански коне от Испанската школа по езда във Виена. Те са още една причина да ви препоръчам да се потопите в атмосферата на „Казанската звезда” и заедно с Аника да потърсите истински ценните неща в живота.
Ревюто е публикувано за първи път в сайта „Детски книги“.
