Сред книгите за усъвършенстване на духовната сила на човека, се окрояват няколко рисувани примера, които могат да послужат като пътеводител в живота на малки и големи.
Ако сте харесали първата книга с приключенията на Голямата панда и Малкия дракон, това е продължението на тяхната вдъхновяваща история. Пътуването винаги е дълбоко лично изживяване. То може да промени всеки от нас и в даден момент да ни помогне да преосмислим възгледите си за света. Втората книга на писателя Джеймс Норбъри – „Пътуването: Голямата панда и Малкия дракон“ (изд. „Изток-Запад“, превод: Вера Янчелова) – започва от мястото, което се е превърнало в дом за Голямата панда и Малкия дракон. Това е стар храм, заобиколен от гъста гора и дълбоко езеро. Магическата обстановка на тази картина се оказва недостатъчна, за да изпълни изцяло живота на двамата приятели. Те не се чувстват напълно щастливи и в желанието си да преодолеят недостига и липсите, поемат ново предизвикателство като потеглят на друго пътешествие. Промяната и съпътвстващите я неизвестни се оказват по-добър избор от застоя. Така двамата герои прекрачват нарисуваната шинтоиска порта тории (символичен преход, маркиращ духовна или физическа промяна) и преминават в нов свят. Първата цел на спътниците е прекосяването на Великата река, чийто образ придобива символно значение, отпращащо към просветеното състояние на нирвана в будизма. По пътя героите попадат на нови трудности, които трябва да преодолеят. Така възникват въпроси, свързани със страха и пречките, които той създава в нас. Те ни карат да тъгуваме, да се правим грешки, да плачем. Лутайки се в изгубеното време, Голямата панда и Малкия дракон откриват отново красотата, превръщат лошото в добро, любуват се на малките неща в живота и така достигат нов връх, който им показва света по различен начин. Двамата осъзнават, че са се променили и разбират, че притежават най-безценния дар, а трудностите са се превърнали във възможности. Тази история е битка с външните условия на средата и вътрешната същност на всеки от нас. Героите в нея ни помагат да разберем, че променяйки себе си, променяме и света наоколо, а голямата промяна изисква голямо усилие, което започва с първата стъпка.
Спирам се на още една книга от поредицата на Джеймс Норбъри за пътуването и опознаването на света през погледа на източната философия. „Котаракът, който преподаваше дзен“* (изд. „Изток-Запад“, превод: Вера Янчелова) е поредното доказателство, че колкото и мъдрост да носи човек в себе си, винаги може да научи нещо ново от другите.
Действието в това необикновено четиво тръгва от неназован далечен град, в който хиляди хора съжителстват с един безименен котарак. През една студена есенна нощ котаракът тръгва на пътешествие, подтикнат от любопитство да търси отговор на хиляди въпроси. По думите на неговия приятел Плъха, дълбоко в кленовите гори се крие самотен бор, под чиито клони всеки може да постигне вътрешен мир и спокойствие. Така започва всичко. В разгара на пътуването котаракът среща заек, на когото предава част от житейските си познания. След това се натъква на гарван, кацнал в клоните на старо дърво. С него разговаря за добрите и лошите неща в живота. В гъстата тъмна гора самотно вълче му разказва мистериозния си сън. Влизайки в ролята на добър слушател, котаракът помага на животинчето да разтълкува видението си. По пътя напред стига до древен храм, където открива една заблудена маймуна, лутаща се в мисли за миналото и бъдещето. След като я успокоява, пътешественикът се натъква на стара костенурка, уморена от монотонния си живот и умилостивява разярен тигър, с когото върви за известно време по трудния терен на неизвестното. Накрая малко неопитно коте се изпречва на пътя на главния герой, за да се превърне в пречка за достигането на заветната цел или да стане спътник в новото приключение на мъдрия котарак. Поуката от историята следва да ни насочи към въпроси, разкриващи връзката с другите и нас самите, изразена чрез идеята за помощта и приятелството. А кленовото дърво – то се оказва само цел в процеса на пътуването.
Любопитна подробност от настоящата книга е способността на автора да внедрява в текста прочути дзен мъдрости като тази за проявата на ада и рая в душата на човек (тук всички притчи са проектирани върху герои-животни) и прочутия завет на Буда, според който не трябва да следваме никого, а да вървим по свой собствен път. Главният герой определя себе си като „духовен пътешественик“. Това го сродява с безброй други човешки отшелници и пътешественици, търсили тайната на съществуването. Рисунките, допълващи прекрасно идеята на автора, напомнят на старинни китайски пейзажи с реки, езера, дървета, цветя, планини и древни постройки, останали от зората на времето. Всички те са създадени с помощта на традиционната източна техника „суми-е“ („рисунка с туш“).
„Котаракът, който преподаваше дзен“ е очарователна книга-пътуване, която може да приюти всеки любознателен читател, дръзнал да навлезе в дебрите на източната философия, която без съмнение, звучи познато и актуално навсякъде по света. Тук ще срещнете нови герои, но ще се зарадвате да откриете и индиректното присъствие на стари познайници от предходната книга на Норбъри „Голямата панда и Малкият дракон“. * Дзен (от санскр. „дхяна“ – „съзерцание“) е школа в будизима, която помага на човек да постигне просветление чрез медитация.
Авторът Джеймс Норбъри е писател и илюстратор на книги, които отразяват неговия светоглед и мечти. Всички те са богато изрисувани притчи, подходящи за малки и големи читатели.
Може да поръчате „Пътуването: Голямата панда и Малкия дракон“ и „Котаракът, който преподаваше дзен“ от Ozone.bg.
Автор: Мария Симеонова
