Има автори, за които смело и леко самодоволно твърдя, че сме от една кръвна група – те не са много, но са достатъчно и аз съм благодарна на Бога на литературата, че ги е създал и ми е дал достъп до творчеството им. Кърт Вонегът оглавява личната ми класация с „Кланица 5“, „Цветница“, „Точния мерник“ и още около стотина романа и разказа, които едновременно ме развеселявят и натъжават. Ето защо новината за „Фокус-бокус“ (изд. „Ciela“, преводач Ирина Васева) с твърди корици ми подейства по-емоционално, отколкото е допустимо.
Главният герой Юджийн Дебс Хартке е в напреднала възраст, ветеран от Виетнам, учител, женкар, участник в интересни събития, които го правят и герой, и престъпник, циник, недоволен от американската действителност, но същевременно и част от нея. А всичко можеше да е различно, ако беше последвал юношеските си желания – да се занимава с музика, по-конкретно с джаз. Определено доста по-различно хоби от убиването на хора по законен начин.
Вонегът обича темата за войната и лицемерието, самият той е бил военнопленник и свидетел на бомбардировката над Дрезден, при която умират 60 000 души. Юджийн Хартке се подиграва с особено чувство за хумор с най-болезнените за Америка теми – расизма, робството, индианците, богатите и двойните станадарти, които са пропили навсякъде.
Хартке не спестява на читателя, че книгата е за хора над 18 години, че е един вид предупреждение за несполуките, които се срещат по-често от успехите. Може да се случи така, че да се съберете с жена, която носи наследствено лудостта в себе си, подобно на съпругата на Юджийн. Може да мечтаете за собствена музикална група, но баща ви да ви запише във Военната академия. Може да не случите на родители и да се озовете в затвора, както хората, които главният ни герой ще се опита да образова. Може да сте японец, преживял атомната бомба над Хирошима, или пък чернокож, когото белите гледат с презрение от трона си на по-висши.
Сто на сто Войната във Виетнам нямаше да се проточи толкова, ако в човешката ни природа не бе заложено крайно незачитане спрямо онези, които не познаваме или не ни е еня кои са и какви са, дори да се гърчат пред очите ни. Неколцина са се борили с тази изконна природна склонност и са съчувствали на разни окаяни страници. Но както сочи иторията, както историята до втръсване повтаряше: „Те открай време се броят на пръсти!“.
Кърт Вонегът (снимка: Marty Reichenthal)
Юджийн често се пита из страниците „какво е това място, какви са тези хора и какво диря аз тук?“. Мисля, че този универсален въпрос го кара да прави списък на жените, с които е бил, но и на хората, чийто живот е отнел. Междувременно се запознава с много колоритни образи, които по смешен начин оголват големите проблеми, присмиват им се, без обаче да ги омаловажават. Това е дяволски трудно и не съм виждала така да се отдава на някой друг писател.
„Фокус-бокус“ е антивоенна сатира, подобно на „Параграф 22“ на Хелър, а самият Хелър казва за книгата на Вонегът е, че е триумф, който улучва точно в десетката. От време на време се изгубвах в имената на персонажите и ми беше трудно да следя действието, но всеки път някоя дума или фраза успяваше да ми върне интереса.
Не мисля, че „Фокус-бокус“ е една от най-добрите книги на Вонегът,макар да е забавна и проницателна, но пък е задължително четиво за всеки негов запален почитател. За тепърва опознаващите го препоръчвам споменатите още в началото произведения, с които завинаги ще преминете в отбора на обожателите на американския писател.
Това, че някои от нас могат да четат и да пишат, а и смятат що-годе прилично, все още не означава, че сме достойни да владеем Всемира.
Можете да вземете книгата с отстъпка от Ozone.bg, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си!
