Веднага развенчавам един страхотен мит, извеждам от заблуждение милиони хора! Не, нямам никаква идея дали Дядо Коледа и Дядо Мраз са братя и дали въобще съществуват. Мисълта ми беше, че Франкенщайн не е чудовище. Поне не буквално. Противно на онова, което си мислят милиони по света, това е името не на самото чудовище, а на доктора, който го е създал.
От друга страна, д-р Франкенщайн си е чудовище. И то не само от другата страна, ами откъдето и да го погледнеш: създава чудовище и го изоставя да вилнее свободно. Достатъчно храбър, за да се меси в работата на природата, но прекалено страхлив, за да погледне в очите грозното създание, излязло изпод ръцете му. Вярно, Франкенщайн не е бил естетически хирург, но… да съм го карал да се прави на Алхимик. Той все пак превръща камъка си в злато, но го сполетява и проклятието. Кофти работа – чудовището избива всичките му близки, директно или косвено.
Да, разбирам, че един родител може и да не желае детето си, но кой, по дяволите, не би му дал дори и име, след като контактува с него толкова време? Ужас!
Иначе едно голямо Евалла! на мацката Мери Шели, която спокойно е натрила носа на мъжа си. Оввен ако в крайна сметка това не е негов роман, подписан просто от нея, за да не петни Пърси реномето си с профанна проза. Книжката е забавна, с интересен език и дори се чете бързо, като се има предвид, че е писана в края на 18 век и нормално би трябвало да е голяма мъка.
