Преди да почине на 40-годишна възраст, Франц Кафка инструктира най-верния си приятел да изгори всичко, което някога е написал. Въпреки завещанието му, което повелява ръкописите да бъдат изцяло унищожени, Макс Брод, един от най-важните образи в биографията на писателя, издава посмъртно три негови недовършени романа и така завинаги променя начина, по който светът възприема името Кафка.
Франц Кафка е с еврейски произход и е сред най-големите писатели в модерната литература, чийто стил на писане дори придобива собствено определение – кафкиански (kafkaesque). Прилагателното се използва за описание на ситуации, наподобяващи сюрреалистичен кошмар или чувства на потиснатост, отдалеченост и абсурд. Определението е базирано на най-известната му творба „Метаморфозата”.
И въпреки че след смъртта си Франц Кафка се превръща в световнопризнат автор, той не среща никаква подкрепа, докато е жив, както от издатели, така и от близките си. Само малка част от произведенията му биват публикувани приживе, без обществен интерес.
Бащата на Кафка е главният образ, който оставя отпечатък, както в творчеството му, така и в личния живот на писателя. Херман Кафка бива описван от самия си син като „домашен тиранин” и като причината да се чувства толкова самотен и отчужден в ежедневието си. Баща му му забранява да преследва мечтата си да стане писател и го насочва към специалност право против волята му. Приет е в Карл-Фердинандовия университет в Прага и първоначално се записва да учи химия. След няколко седмици се насочва към правото, заради по-дългия период на обучение, който позволява на Кафка да отдели време за курсове по немска филология и история на изкуството. През студентските си години участва в многобройни литературни четения.
Доминиращата и авторитетна фигура на бащата на Кафка оказва значително влияние върху целия му живот. Проблемната им връзка е запечатана в неговото произведение „Писмо до баща ми“, в което Кафка споделя своите чувства спрямо взискателния характер на баща си в над 100 страници. В обемната изповед Кафка признава, че през цялото си детство се е чувствал като роб на баща си, ходейки на пръсти и постоянно изпитвайки страх, че не е достатъчно добър.
“Това, което винаги е било необяснимо за мен, е твоята неспособност да разбереш колко страдание и срам можеш да ми причиниш само с думите си.”
Описва себе си като кротко и послушно дете, което е имало нужда от емоционална подкрепа и от леко побутване в трудните си периоди. Редовете са напоени с искрена мъка, но историята не свършва дотук. Франц така и не получава отговор, защото емоционалният текст никога не достига до баща му. Писмото е предадено на майката на Кафка, която има задачата да го даде на Херман, но това така и не се случва и признанието остава недочуто.
Динамиката между бащата на Кафка и самия него стои в основата на “Метаморфозата”, издадена през 1915 г. Новелата разказва за търговеца Грегор Замза, който се събужда една сутрин и вижда, че се е превърнал в огромно насекомо. Историята обаче придобива по-дълбок смисъл с напредването на страниците, когато Грегор става все по-изолиран и отритнат от всички, заради отблъскващия си вид. Чувството на провал, за което Кафка обвинява баща си в писмото, е силно осезаемо в творбата, а кавгата между Грегор и баща му се явява като кулминация в сюжета. “Метаморфозата” съдържа автобиографични препратки и се превръща в модерна класика.
За литературната критика обаче остава загадка дали главният герой претърпява буквална метаморфоза и дали наистина се превръща в насекомо. Трансформацията следва да бъде приета като метафорична, тъй като текстът съдържа езикова неяснота. Твърди се, че първото изречение от оригинала е сред най-трудните за превод, поради структурата в немския език. Двусмислието идва от употребената думата за насекомо/буболечка на немски (ungeziefer), която няма директен превод и погрешно бива интерпретирана като „хлебарка”. Самият Франц Кафка казва в писмо до издателите, че държи да няма изобразена буболечка на корицата на книгата. С течение на годините обаче все повече корици погрешно изобразяват вид бръмбър.
От 1908 до 1922 г. Кафка работи в застрахователна фирма, а през нощта сяда да пише. Първоначално се съмнява в собствените си умения, но приятелят му Макс Брод го окуражава да не спира да опитва и през 1908 г. Кафка успява да публикува осем разказа в литературно списание. Пет години по-късно, той добива разпознаваемост в средите с разказа „Присъдата”. В творбата също присъства мотивът за връзката между баща и син.
Кафка обаче не завърша нито един от романите си, докато е жив, и собственоръчно изгаря 90% от ръкописите си. Всички романи, които биват публикувани под негово име, всъщност са довършени от не кой да е, а от Макс Брод, който до последно е вярвал в таланта на приятеля си. Кафка успява да напише само първата глава на книгата „Изчезналият човек”, а след като умира, Макс събира и публикува останалите записки по заглавието, преименувайки го на „Америка”. Един от основните проблеми при възстановяването на произведенията на Кафка е навикът му да започва сюжета от средата и да оставя изреченията недовършени. Такъв пример е най-известният му роман „Процесът”, в който се е налагало Макс Брод да пренарежда главите и да променя пунктуацията. След като Брод успява да издаде недовършените ръкописи, произведенията на Кафка започват да набират популярност сред критици и читатели, но чак след края на Втората световна война.
Последната му творба е озаглавена като „Гладният артист“ и е вдъхновена от последните месеци живот на Кафка. Той е болен от ларингиална туберкулоза, която постепенно се влошава и през 1924 г. заминава в санаториум във Виена, за да се лекува. Три месеца по-късно умира на 40 години. Причината за смъртта е глад вследствие на болестта му. Състоянието на гърлото на Кафка прави яденето твърде болезнено и постепенно тялото му отслабва. Кафка редактира „Гладният артист“ на смъртното си легло – история, чиято композиция започва преди гърлото му да се затвори до степен да не може да поеме никаква храна.
Животът на Франц Кафка е изпълнен със страдание, отчужденост и самота. Неговите произведения рефлектират вътрешния свят и терзанията, през които е преминал. Творбите му проследават темите за отчуждение, екзистенциална тревожност, вина и абсурд. „Метаморфозата“, „Процесът“ и „Замъкът“ остават неговите най-известни заглавия и включват изолирани от обществото главни герои, изправени пред странни или сюрреалистични затруднения и неразбираеми социално-бюрократични сили.
Въпреки че Франц Кафка не е имал вяра в уменията си като писател, той се превръща в една от най-значимите фигури на XX век. Дръзкият му стил променя хода на литературата, а житейските му препятствия служат като вдъхновение за бъдещите артисти. А напук на всичко, успява и да натрие носа на баща си.
Автор: Ива Недялкова
Можете да поръчате книгите на Франц Кафка от Ozone.bg.
Прочетете още:
Съдебен спор за ръкописи на Кафка приключи в полза на Националната библиотека на Израел
