Книгите на Дейвид Уолямс ми напомнят за Роалд Дал: леко непочтителни, интелигентно написани и много забавни, те привличат като с магнит онези, които не са забравили как да бъдат деца.
Г-н Смръдльо е скитник, прекарващ дните си на пейка в парка в компанията на кученцето Херцогиня. Малката Клоуи го вижда всеки ден напът за училище. Тя е запленена от папийонката му и от тайната история, която е убедена, че миризливият господин крие. В навечерието на Коледа, когато всички уж са щастливи, дълбоко нещастното момиченце решава да заговори стария дрипльо и да му подари банкнота от 5 лири. Така се заражда приятелството между Клоуи и Смръдльо. Той може и да мирише ужасяващо, но се храни със сребърна виличка, безупречно галантен е и има цялото време на света да изслуша изповедта на момичето за твърде ужасния й живот.
Историята на г-н Смръдльо и Клоуи е колкото смешна, толкова и трогателна. Пълна е с човешки съдби – колкото необикновени, толкова и често срещани. Зад привидно хумористичните случки Дейвид Уолямс поставя въпросите за смисъла на семейството, жаждата за власт, миризливата страна на политиката и възможността да откриеш приятели на най-неочаквани места. Коледният фон, на който се развива действието, навява на размисли доколко празниците са запазили духа си.
Цялото ревю можете да прочетете в сайта „Детски книги“.
