Стилът на автора е завладяващ. Трябва да подчертая, че почти цялата книга е диалог между Анаксимандър и „екзаминаторите“, което лично за мен е приятно, но много хора могат да го оценят като минус. Както и да е понеже, все пак става дума за устен изпит по история (и макар да не се споменава пряко – философия) – диалозите са толковапространни, че в един момент забравяш, че става дума за разговор.
Книгата има две сюжетни линии – на изпитваната Анакс, която се води настояще и нейният ретроспективен поглед към миналото, създал светът, в който тя живее такъв какъвто е – сюжетната линия на Адам. Републиката, за която разказва тя, е… малко плашеща. Всъщност си е ужасяваща, но без да звучи догматично, Бекет поставя много интересни въпроси за свободата, за избора на „по-малкото зло“, за демокрацията и диктатурата, за изолацията и ксенофобията. Естествено и за човечността. Кое ни прави хора, кое ни отличава от животните и/или машините. Който е запознат с идеите на Платон и Аристотел за държавата ще бъде приятно изненадан от трактовката им. И пак подчертавам – книгата е приятна за четене, преводът май е доста добър и без да е сложна и грандоманска, има доста дълбоко скрити послания.
