„Реалността никога не е логична.“
С тези думи започва най-откровения разговор в живота на Джон Ривърс. Двама стари приятели, седнали пред камината в коледната вечер и куп тайни, на които най-сетне им е дошло времето да бъдат… не, не разкрити – споделени. Откровенията, равносметките и сладко-горчивите спомени се оказват добра компания за уискито, а любовта… любовта винаги е интересна тема за разговор. А този разговор между старите приятели Хъксли използва, за да представи някои от собствените си разсъждения за любовта и литературата, Бог и секса, интелекта и смъртта.
Ето защо сюжетът на „Геният и богинята“ е нещо повече от обикновения любовен триъгълник, от предвидимата авантюра и още по-клишираното пубертетно влюбване. Младият Джон Ривърс изобщо не познава жените. Ако ги познаваше, ако възприятията му за света не бяха ограничени и осакатени от религозната и твърде обсесивна майка, може би щеше да успее да избегне неприятностите и превратностите на съдбата и да се наслади пълноценно на класическата афера с жената на своя ментор. Уви, съдбата, в лицето на една влюбена и унищожена от пубертета девойка, обича да си играе с щастието на хората. И игрите й са жестоки.
Но нека следваме посоката на разговора. Споменът е разбуден от една книга – „Животът на Хенри Маартенс“ – официалната биография на човека, който в ключов момент от живота на Джон Ривърс се появява и (буквално) го спасява от съдбата на стар ерген и мамино синче, на самотен учен. Самият Хенри Маартенс е от онзи тип учени, които често стават обект на вицовете за физици – социално неадекватен, но безпределно гениален. И женен за най-истинската богиня, която младият Джон Ривърс някога е срещал, за единствената, която може да види. Кейти е много по-млада от съпруга си, но в същото време тя е като олтар, на който семейството принася всичките си грижи, единствена опора и основа за психическата стабилност на Гения. Несъмнено, той е центърът на собствената си Вселена, но тя е божественото присъствие, онази митична сила, която е накарала човекът да погледне небето и да започне да задава въпроси на и за звездите.
И един ден богинята отпътува. Недалеч, а в същото време – сякаш попада в друго измерение, изчезва завинаги, недостижима е по един съвсем различен начин. Геният не може да го понесе, превръща се в един уязвен и нещастен болен старец, в жрец, изоставен от своята Богиня… безпомощен, призовавайки я да се завърне и да го спаси.
Но не всеки ще се зарадва на това завръщане. Богинята си има съперница. Семейство Маартенс има две деца – и ако малкият Тими се интересува само от влакчетата си и не вижда силите, които увличат семейството в драматичен водовъртеж, то сблъскващата се с първите признаци на младостта и сексуалността си Рут им се наслаждава по един твърде драматичен и леко перверзен начин. Пише лоша поезия, прекалява с грима и гледа тъжно, злобно и подозрително… Младото момиче толкова бърза да порасне и да се превърне в жена, да изпита всичко – от женската си сила до горчивото разочарование, че пришпорва емоциите си, подправя всичко с онази… твърде логична, твърде романтична, твърде… литературна мелодрамотичност, на която са способни само бързащите да се преврънат в жени момичета. Ех,…
Рут се влюбва в Джон, а Джон е тайно, платонично, прехласнато влюбен в Кейти. Кейти е безпределно отдадена на Хенри, а Хенри иска всичко. Иска любовница, иска секретарка, иска икономка, иска майка за себе си и за децата си, винаги иска повече.
Съсипана от смъртта на майка си и „болестта“ на Хенри, Кейти губи божествената искара, която я прави специална, която й дава сили да бъде всичко, което се очаква от нея и много повече. Кейти има много здравословно отношение на „ведро неведение“… днес бихме казали, че е доста „дзен“ и просто не обръща внимание на нещата, които биха могли да развалят доброто й настроение и позитивна нагласа. Къде да намери отново този огън, ако не в леглото на младия непорочен Джон Ривърс? И ако не богинята, тогава кой да приласкае гузната му съвест?
Уви, съдбата има други планове… Пред камината, с чаша уиски в ръка и с тежестта на спомените си, Джон Ривърс си дава сметка, че геният и богинята са променили живота му. И от разстоянието на времето успява да прецени както миналото, така и настоящето, да го погледне с други очи и да види възлите, където съдбата е завързвала в тънките нишки на животите на хората.
„Геният и богинята“ е изключително силна книга. Тя е много повече философски разговор със самия Хъксли за живота, любовта и всичко между тях, отколкото просто епична любовна история. Българското издание идва при почитателите на гениалния философ, писател и социален пророк Олдъс Хъксли с допълнително изкушение – есето „Модите в любовта“. Включено в книгата, то е уникална възможност да се запознаем с мнението на автора за различните лица на любовта. Без да осъжда, да критикува или да прекалява с тълкуването, Хъксли ни предлага един интересен и необичаен поглед върху начина, по който възприемаме любовта днес и как той се е променил под влияние на културата и стила на живот.
Това не е книга, която можете да сложите на рафтчето с „евтина мъдрост за масите“. Това е книга, която трябва да прочетете първо с ума, а после и със сърцето си.
