През есента на книжния пазар излезе сборникът с разкази „Акорди“ от Георги Връбчев (изд. „Планини“). Нотариус по професия, Връбчев е автор на четири книги и носител на международни награди за поезия и проза. Разказите „Коледа”, „Стела”, „Песента на глухара” и „Тъгата”, включени в новия сборник, са с отличия от Италия и Израел. Връбчев споделя, че литературата и музиката винаги са били важна част от живота му, затова и „Акорди“ е „композиция от житейски акорди с либрето, странстващо в светове на трепет и изпитания, философски енигми, страст, предателства и стилно напомняне, че понякога животът е рокендрол и точно тогава е хубав“.
Още от заглавието става ясно, че музиката е важна част от книгата. Вие самият споделяте, че сте почитател на разнообразни музикални стилове и изпълнители и преплитате техните звуци с текста на всеки разказ. Ако „Акорди“ беше песен, как бихте я представили? Какви усещания бихте искали да предадете на читателите чрез мелодията ѝ?
„Акорди” е рокопера. Метафорично погледнато. Разнообразна композиция с акустични и баладични части, редувани с интензивни пасажи, където инструментите летят с вятъра, в синхрон с тежки рифове, симфонична широта и хармонии на мелодични гласове. Целта ми е след пътешествието из върховете и низините на човешките съдби читателите да останат с усещането за свобода и надежда за пътя си напред и „многото битки, които предстоят”, както гласи текста на Where Eagles Fly – божествена песен, изпята в дует от Сара Брайтман и Ерик Адамс, написана от Джоуи ДиМайо.
Сборникът включва разкази за любовта, тъгата, свободата, надеждата, която ни кара да опитваме отново и отново и да продължаваме напред „по своята стълба към небесата“. Откъде черпите вдъхновение за тези истории? Какво ви води нагоре по стълбата?
Вдъхновява ме музиката, вдъхновяват ме постъпките – светли лъчове в ежедневния живот, вдъхновяват ме историите, които чета, и мечтите, из които бродя. Вдъхновение намирам в истинските неща, в сърцата на хората, които говорят с очите си, и в „онази невидима костица, която държи главата ти изправена”, както пише Стивън Кинг в „Стрелецът”. Могъщ стимул за мен е природата. Свързан съм с нея, чувствам гората, планината и вятъра част от себе си, а морето ме кара да мечтая с усмивка.
А опитвате ли се да вдъхновявате чрез разказите? Може би те ще накарат някой съвременен мускетар да повярва, че любовта го чака зад ъгъла или някой изгубил пътя си творец ще намери правилния ритъм „към Страната на мечтите, някъде отвъд дъгата”.
Никога не съм имал такава цел, но винаги съм вярвал, че не съм сам на пътеката към истинските неща. На места гъсталакът е трудно проходим и точно там се нуждаем от подкрепа, от онази little help, за която пеят „Бийтълс”. И ако се случи така, че настина успея да вдъхновя някого или да му помогна да донастрои инструмента на битието си, то тогава се надявам някой ден животът да ни срещне и да отпразнуваме заедно тази обща победа.
И като заговорихме за пътя, в интервю казвате, че темата за пътя – към себе си, към мечтаното – винаги ви е вълнувала. Това може да се усети в повечето ви разкази. Какъв беше пътят на Георги Връбчев и как ви отведе той до „Акорди“?
Пътят беше и е като на всеки нормален човек – с точни попадения и пропуски. И двете са част от живота. Писал съм и „на върха на планината”, и докато съм „газил в калта на недрата ѝ”. Взел съм със себе си усещания, наблюдения, детайли и вдъхновение и от двете гледни точки. Всяко от тях пречупвам през идеята за отделната история и ако служи на общата композиция, получава одобрение. Ако не – остава за други истории или изчезва в небитието. „Акорди” е резултат на дълго литературно пътешествие. Някои от разказите са писани за пръв път отдавна, редувани с други по-малки или по-големи литературни форми. Други истории са от съвсем скоро, родени от преработването или пренаписването в определени случаи на някои свои събратя през септември тази година. За мен беше голяма „битка”, тъй като не разполагам с достатъчно свободно време, но затова пък имам достатъчно нужда и воля да пиша.
Поглеждайки назад, как се променихте от първите си книги досега? Какво научихте за себе си – като човек и като писател?
Чрез писането научих доста неща за себе си. Когато се опитваш да предадеш определено душевно състояние, определени черти, особености на характера, се налага да ги „прекараш” през себе си, да потърсиш в ума, сърцето и душата си неизследвани територии, да намериш правилните отговори и да ги пресъздадеш в това, което пишеш. С някои нарочни изключения се промених и смятам, че е за добро. Опитът не може да бъде компенсиран с интелект или поне не изцяло. От друга страна, животът променя дори и нещата, които не държим да бъдат променени.
Ще открием ли някои от тези прозрения в „Акорди“?
Да. Вече съм сигурен, че са верни последните думи на Дон Вито Корлеоне в книгата „Кръстникът”. Животът наистина е прекрасен и всяка трудност прави миговете на удоволствие от него по-наситени. Също съм уверен, че човек трябва да се забавлява, независимо от начина, който ще избере. Това вече е рокендрол. Отново в метафоричен смисъл.
Част от включените разкази са наградени с престижни литературни отличия в Италия и Израел. Какво означават за вас тези признания? Как измервате творческия успех и търсите ли го изобщо?
Участието ми в конкурси не е самоцел, а част от пътя. Успехът в тях е удовлетворение, но никога не е било и няма да бъде фокус. Приятно е, когато харесваш нещо, то да бъде оценено и от други. Отличаването на написаното от мен означава, че съм на прав път. Иначе, търся мярата в очите на хората, с които говоря за историите си. Те „осребряват” всяка малка битка, всяка секунда, прекарана в писане.
А читателите – какво ви носят срещите с тях? Съвсем наскоро се проведе Коледният панаир на книгата, в който се включихте, предстоят ви и още срещи с почитатели на литературата…
Точно за това става дума. Реалните срещи с читателите са „лакмус” за книгата и автора ѝ. Отношението, прекият контакт, думите, с които говорят за написаното, тонът, вълнението, което понякога се чувства физически, всичко това и още много други неназовани и неназоваеми усещания дават директен отговор дали си струва да пишеш и за в бъдеще. Продължавам със срещите и се надявам обективните обстоятелства да ми позволят да го направя и през 2022 година.
Някои писатели обичат да творят на фона на музика. И някои читатели обичат да четат в музикална компания. Според вас има ли саундтрак, който „отива на книгата“?
Да. Музиката, която харесва читателят. Тази книга е създадена на музика, от всякакъв вид и стил, и би била още по-приятно забавление, ако е споделена с любими мелодии.
Какво предстои след „Акорди“?“
Забавен, морски роман. Лятна и стилна история за взаимна нежност, шумни партита, биткоини, акции, предателства и опрощения, с мото на главния герой – „Все пак съм тук, за да се забавлявам.” През януари предстои финалното преглеждане от моя страна и поема към издателствата.
За финал на нашия разговор – тъй като сме в навечерието на коледно-новогодишните празници, какво бихте пожелали на читателите?
Здраве и спокойствие! И нека не спират да се забавляват!
Снимки: Личен архив
