Във втория ден от изложението “С книга на плажа” се състоя една дългоочаквана среща на Георги Господинов с почитателите му в Бургас след тригодишно прекъсване. Към 19.15ч. спокойните иначе пространства на „Флората“ изведнъж се изпълват с прииждаща публика. Организаторите от Регионална библиотека “П.К.Яворов” са подготвени за закономерно големия интерес и бързо реагират с допълнителни столове. В залата е приятно прохладно и светло с онази вечерна светлина, подарена от лятото. Усеща се леко нетърпеливото предчувствие за нещо хубаво.
Конкретният повод на четенето е последната стихосбирка на Георги Господинов “Там, където не сме”, но едно стихотворение води към друго, споменът извиква друг спомен и поетът прескача към “Балади и разпади”, “Писма до Гаустин”, “Сватби на животни и неща” (създадена заедно с дъщеря му Рая). Господинов чете хубаво. Без претенция за артистичност, той успява да се дистанцира от авторството на текстовете си и ги поднася достатъчно изразително, запазвайки в същото време интимността на личното присъствие. Контактът му с публиката е искрен и открит, без да е фамилиарен.
Алек Попов също присъства на срещата
По негова покана слушатели от залата четат избрани от тях стихотворения. Всеки стих е история, която “ чака да бъде разказана, а дали в проза или поезия, не е толкова съществено”. Георги Господинов е щедър на истории. Разказва за звука от хрущенето на охлювена черупка, който педантичният немски преводач отказал да преведе с оригиналното “шруп”, защото “ това на немски звучи по друг начин” (“Малко сутрешно престъпление”); за “солницата, която не пуска” (типичната българска солница, смее се авторът) и объркването на полската преводачка: “Кажете, това някакъв специален вид солница ли е?”; за срещите с Орхан Памук, Салман Рушди…..
Малка случка с Орхан Памук по време на гостуването му в София, много скоро след което ще започне интензивно да изгражда своя “Музей на невинността” по едноименния си роман. Господинов му показва изданието на “Инвентарна книга на социализма” – своеобразен книжен архив, каталог на всекидневни предмети от времето на соца. Орхан Памук е видимо заинтригуван: “Това ми напомня за моето детство”.
“Аз си дадох сметка, че независимо от разликите в географското положение и обществения строй, ние споделяме тази локална бедност, тази сивота. За писателя е важно да знае, че неговите писания могат да отключат истории и у хора извън тясната географска рамка, в която пише.” – споделя Господинов.
“Кървите ли сега за Истанбул?” – бе един от въпросите в залата, провокиран от прочитането на стихотворението “Слаби капиляри”(“Кървял съм в Лондон, Ямбол и Париж/кървял съм в Истанбул като заклан,/подпрян на някакъв дувар/следобед”)
“Сега осъзнах, че това стихотворение, което е замислено като чиста самоирония, в момента звучи по друг начин, може да бъде тълкувано в светлината на последните събития в Турция” – казва Господинов. “Ако бях град, щях да съм Истанбул и Лисабон. За мен този град е дълбоко личен; всъщност той е дълбоко личен за всеки българин, въпреки че дълго време не искахме да си го признаем. Отношението ми към това, което се случва в Турция, не може да бъде обяснено на ниво политика. Мога да го изразя по следния начин: “Аз Сме”.
Бърза анкета с въпроси от публиката ни разкрива, че:
– най-любимите му творби са „Черешата на един народ“ и „Невидимите кризи“.
– най-бързо е написан „Естествен роман“; най-трудно – „Физика на тъгата“.
– пише основно сутрин, но любимата му част от деня е следобедът („три следобед, едно особено време, свързано по някакъв идиотски начин със съобщенията за нивото на река Дунав, тази българска мантра, която съм запомнил от детството ми, без да знам кой изобщо има нужда от нея“)
– най-големият комплимент, който е получавал като писател, е по време на протестите през 2013г., когато студентите избраха корицата на „Невидимите кризи“ за една от акциите си.
Четенето в Бургас е последно за Георги Господинов до края на годината. Предстои му да замине за дълго – както сам намекна, за да работи по нова книга. А през следващата година ще очакваме някой да организира и у нас турнир по тенис на маса за писатели, в какъвто е участвал Господинов по време на Бруклинския литературен фестивал през септември 2015г.
Снимките в публикацията са любезно предоставени от ИК Жанет 45. Фотограф: Мая Любенова. Цялата галерия със снимки от събитието можете да разгледате тук.
