Днес отбелязваме годишнина от смъртта на Джейн Остин. Преди да се заема да пиша за нея, познавах единствено великолепните й романи. Честно казано, не се бях замисляла за съдбата на жената, която е създала образа на мистър Дарси. А определено съм от жените, които са били поне мъничко влюбени в него и смятам, че той е доста по-секси герой от всички модерни свръхмъжаги в съвременните женски романи.
Затова, когато започнах да издирвам информация за Джейн Остин, с изненада установих, че е имала доста скучен живот и странно за някой, който е написал едни най-запомнящите се любовни истории, самата тя не е имала такава. Оказа се, че за писателката има сравнително малко информация, която е предимно от спомени на семейството и от достигналата до наши дни кореспонденция. От около 3 000 писма са останали едва 160, като повече са от тях са били изгорени от сестра й Касандра, за да не бъде погрешно разбрана. Друга част от писмата пък са унищожени от наследниците на брат й, адмирал Франсис Остин.
Джейн Остин е родена на 16 декември 1775 г. в семейството на преподобния Джордж Остин, пастор в с. Стивънсън, обл. Хемпшир и съпругата му Касандра Лий. Семейство Остин е голямо, подобно на това на семейство Бенет от романа „Гордост и предразсъдъци“. Джейн има шест братя и една сестра – Касандра, с която е много близка. От братята й, най-близък й е Хенри, който става и неин литературен агент. Хенри има голям кръг от приятели и познати в Лондон, който включва банкери, търговци, издатели, художници и актьори и благодарение на него, Джейн Остин успява да получи широк поглед върху социалния живот в Англия по онова време.
Съдбата на Остин не е изпълнена с перипетии и обрати, нито с любовни авантюри. Тя живее с родителите си и се занимава с онези дейности, които са характерни за жените за нейното време – свири на пиано, помага на сестра си и майка си да наглежда слугите, посещава женски сбирки и т.н. Най-значително лично преживяване на писателката е, срещата й с Том Лефрой, ирландец, който посещава свои роднини в Стивънсън. Двамата се запознават на бал, когато Джейн е на 20 години. Том Лефрой прекарва в Стивънсън два месеца и от писмата на Остин до сестра й Касандра става ясно, че те двамата са прекарвали значително време заедно, и затова някои предполагат, че са били влюбени и са имали връзка. Но неговите роднини се намесват и той заминава. До края на живота си, Джейн и Том никога не се срещат отново. Дали са били наистина влюбени остава въпрос, който тепърва трябва да получи своя отговор.
Друго значимо събитие в романтичен план в живота на Остин е предложението за брак от Харис Биг-Уитър, което тя приема, но се отмята на следващия ден. Не е ясно защо Остин променя своето решение, но вероятно просто не го е обичала и е направила нещо, което не е характерно за жените от епохата – избрала е да бъде сама пред брак с мъж, когото не обича.
Джейн Остин се разболява през 1816 г. и умира едва на 41 години на 18 юли 1817 г. Причините за смъртта й остават загадка и до днес. Предположенията са от рак до болестта на Адисън, но според последни проучвания писателката е починала от отравяне с арсеник.
До смъртта на Джейн са публикувани само 4 от нейните произведения – „Разум и чувства”, „Гордост и предразсъдъци”, „Менсфийлд парк” и „Ема“, който е посветен на принца-регент, бъдещия Джордж IV. Въпреки популярността на творбите на Остин, тя получава своето истинско признание едва през 20 век.
Вижте още за любовните истории на Джейн Остин в специалния текст от поредицата „Любовта на големите“
