„Пътуване към края на света“ (изд. „Емас“) е последната книга от поредицата за детството на Юел Гюстафсон на известния шведски писател Хенинг Манкел, в която той вплита множество автобиографични елементи.
Юел е умно и чувствително момче, което живее само с баща си и дори не помни майка си, която ги е изоставила преди много години. В тази книга той е вече на петнайсет и му предстоят първите наистина самостоятелни избори. След като години наред с баща му са обсъждали с часове пред картите как след завършване на образованието му ще тръгнат заедно по света, Юел разбира, че Самуел никога няма да напусне градчето им и ако иска да види морето и да се качи на кораб, ще трябва да го направи сам. Това осъзнаване е съпроводено с тъга, но същевременно и с радостното усещане за възмъжаване. Дошъл е моментът, в който Юел може вече да не се съобразява с баща си и да поеме сам пътя, който го привлича.
Случва се, обаче, нещо, което все пак ще ги обедини за едно съвместно пътуване. Мечтата на Юел да намери мама Йени се сбъдва – те получават адреса й и заминават за Стокхолм, за да я открият. Там момчето отново изпада в типичните за него комично- неловки ситуации, но и проявява зрялост в отношението към майка си. Големият град се оказва начало на пътуването към големия свят, точката, от която той може да осъществи мечтите си. Необходима му е само смелост, а той я е събирал през всичките години на самотното съжителство с баща си.
За мен последната книга от поредицата се оказа и най-тъжната. Юел сe разделя с детството си и с детската вяра, че някой по -голям, по -умен и по -силен ще го хване за ръка и ще сбъдне мечтите му. Някои неща така и ще останат недовършени, а обещанията – неизпълнени, както много често се случва в живота.
Хенинг Манкел постига много повече от това просто да разкаже историята на едно трудно детство. Той ни кара да се замислим за онова особено неспокойствие, което е основният двигател на развитието. То ни откъсва от удобството на познатото и ни кара да се впуснем да опознаваме света, да го преживеем по свой собствен начин. Като родители сме длъжни да го поощрим у децата си, както прави накрая татко Самуел. Като зрели хора – да поемем риска на самостоятелния избор и в по-късните етапи от живота си.
Прочетете ревютата на останалите книги от поредицата : „Кучето, запътило се към далечна звезда“, „Сенките растат със здрача“, „Момчето, което заспа под снега“, както и ревюто на Лора Филипова за „Юел, кучето и звездите“.
