Едва ли има по-рутинно занимание от вечерята. Независимо дали сме вкъщи или някъде сред хора, наближи ли привечер, започваме да преглъщаме и да се чудим какво да хапнем. Е, добре де, има и хора, които редовно пропускат това хранене, но те ще си носят последствията (не ги кълна!). За повечето от нас домашният уют е за предпочитане, но понякога просто ни се иска да излезем и да вечеряме сред хора. Я за разнообразие, я да спестим малко време от готвене, я да покажем, че можем да си го позволим. Накратко – вечерята не е кой знае какво значително събитие в живота ни. Освен ако не сме герои на Херман Кох.
Тогава всичко става по-различно. Срещата на Паул и Клеър със Серж и Бабет започва като съвсем нормално събитие (прието по-скоро като задължение и посрещнато с нескрита досада), но със смяната на ястията се променя и динамиката на разказа. „Вечерята“ (изд. „Colibri“) напомня на литературно зарче. Многостранно, на вид покрито с една и съща материя, но всяка от страните му крие различна сила и стойност. Херман Кох се забавлява да ни води за носа почти през цялото време, като не ни позволява в нито един момент да се досетим какво предстои или какво се е случило.
Сякаш книгата е предварително начертан маршрут, а авторът е екскурзоводът, който е убеден, че за да стигнем до запомнящия се живописен финал, ще се наложи преди това да поскучаем по равнинната тревиста местност. Но стига метафори, че ще си създадете фалшива поетична представа за „Вечерята“. Романът е реалистичен и въздействащ, на моменти – дори стряскащ. И е от тези книги, след които, независимо какви проблеми имаме вкъщи, си казваме: „Моето семейство си е направо чудесно“.
От аператива, през основното ястие и десерта, та чак до последните банкноти на бакшиша Херман Кох разкрива тайния живот на две наглед нормални семейства. Живот, който в същността си наподобява айсберг. Хората виждат бяла красива фасада, но под повърхността са се спотаили огромни опасни ледени блокове, смразяващ студ и опасни хищници. Хищници, които растат в самите нас и понякога нямаме никакъв шанс да се преборим с тях. Силата на гените не рядко е подценявана, а всъщност те са тези, които чертаят живота ни още преди раждането. И свободният избор дали да бъдем добри или зли съществува само на теория.
„Вечерята“ ме грабна още в началото, а интересът ми се задържа до самия край. Рядко се попада на толкова качествен психологически роман, в който интригата не спира да расте, а читателят няма време да гадае какво ще се случи дори след петнайсет минути. Херман Кох е развил сюжета изключително умело и не ми е трудно да разбера защо това е „най-превежданата холандска книга“.
Следващата книга на Кох – „Вила с басейн“ ще излезе в началото на ноември и ще бъде представена в София лично от автора. „Аз чета“ е медиен партньор на визитата му по покана на издателство „Colibri“.
Не пропускайте и ревюто на Алекс за „Вечерята“.
Още отзиви можете да прочетете при Кропотко, Светльо Желев и Темз.
