Героинята на Уайки Уанг от дебютния й роман „Химия“ (изд. „Millenium“) се нарежда сред най-интересните женски характери, които съм срещала през последните години.
Объркана млада жена, разкъсвана между естествения си стремеж за щастие и родовите повели на кръвта, която не издържа на голямото натоварване и напълно превърта на финала на своята докторантура по химия.
Очакванията към нея от страна на родителите й и от самата нея са толкова непосилни, че задушават всяка друга възможност.
Да бъде американска жена или да бъде китайска жена – за нея тези две самоличности за нищо. Тя трябва да бъде успешна дъщеря. Каквото и да означава това. Най-големият проблем за героинята на Уанг обаче е абсолютната неяснота за собствените й желания. Тя е сляпа за света, защото е сляпа за себе си. Не може да обича, защото не е научена да обича себе си. Нямала е детство, затова по всякакъв начин се опитва да го удължи.
Животът за нея се оказва неразгадаема задача – понякога прекалено объркан, друг път прекалено хармоничен.
Сред цялата бъркотия я чака един твърде наясно със себе си мъж. Със съвършеното си семейство, първокласната си работа и непреклонна отдаденост към любовта си, той сякаш се е превърнал в неин конкурент.
Но какво означава това, че двамата още спят прегърнати, защо му говори, докато той спи? Какво означават малките всекидневни знаци и може ли един учен да вярва в тях?
Героинята е принудена да си признае какво не желае:
А) Да се омъжва, преди да е станала велик учен;
Б) Да пререже китайските си корени.
И какво иска:
А) Да стане велик учен, за да зарадва родителите си.
Постепенно у нея се заражда идеята, че колкото и да се опитва да опознае новата си родина, тя винаги ще остане чужденка в нея. Както се е случило с музиката, както се случва с науката, на която се предполага, че трябва да се е отдала напълно.
Страстта ли е онази искра, която осветява пътя към прозрението, водещо към големия скок в науката? Защо тя е неспособна на нея?
Чистите кристали са тези, които имат съвършено повтарящи се елементи. Каза ми го, след като те попитах в какво според теб се състои красотата на химията. Но кои са повтарящите се елементи в живота? Най-вече несъвършените.
Писането на Уайки Уанг ми напомня за Маргьорит Дюрас, един по-лек и плах вариант на „потока на съзнанието“, който е запазена марка на френската авторка. Без пряка реч, със специфично чувство за хумор, със създаване на едно особено вътрешно време на повествованието, което изгражда ту тягостна, ту успокояваща атмосфера, и героини, които са олицетворение на пълното противоречие, изначално заложено в света.
