Хосе Карлос Сомоса по образование е психолог, което аз научих някъде по средата на книгата, когато вече се чудех как е възможно един текст да си играе така с читателя. „Пещерата на идеите“ (изд. „Colibri“) е театър на сенките, в който читателят полага неуморни усилия да отговаря на изискванията на режисьора, без да осъзнава, че през цялото време е воден за носа. Както в представленията на фокусите, разбираш, че си гледал в погрешната посока чак когато магията вече е изпълнена.
Накратко, първата страница ни запраща в Атина през IV в. пр.Хр. Платоновата Академия току-що е основана и учениците й са създали за себе си един свят на безметежно съществуване, далеч от хаоса на улицата. Светът им може да бъде описан с една-единствена дума: чист. Той въплъщава в себе си цялата антична любов, която виждаме в класическото изкуство – към хармонията, единението на душа и тяло, красотата, справедливостта, реда. Платон пише „Държавата“, в която обсъжда безсмъртието на душата и възвишеното щастие, породено от поставянето на разума над желанията. Академията е Подредена.
Но докато академиците съществуват в своята кула от слонова кост, около тях се разиграва трагедия. Трупове на млади момчета, следовници на Платон, започват да се появяват по улиците на града, на пръв поглед разкъсани от вълци. Един от учителите в Академията, Диагор, има повод за притеснение заради необяснимото поведение на същите тези момчета в седмиците, предхождащи смъртта им. Той моли своя приятел Херакъл Понтор – така наречения Тълкувател на загадки – да му разкрие причините за безпокойството на учениците му. Херакъл се съгласява… но със собствени основания, които се разясняват едва по-нататък. Двамата се впускат в гонитба на сенки, като фантомите на хаоса бавно затварят кръга около плячката си.
Чакайте.
Това не е единствената история.
Хосе Карлос Сомоса
Криминално-трилъровият сюжет от Античността е поставен в рамка. Той е древен ръкопис, открит в съвремието ни от уважаван специалист по класически науки на име Монтало. В бележките под линия – на моменти заемащи по цели страници – се развива съвсем отделна интрига. Учен, по всички белези от края на XX – началото на XXI век, работи върху превода на въпросния ръкопис, като използва изданието на Монтало и неговите коментари по езиковите особености. Но още от първата глава преводачът (така и оставен без име до края) забелязва рядък стилистичен похват (ейдеза), чрез който според него в текста е закодирано послание. Какво е посланието? И защо Монтало го е пропуснал изцяло, въпреки че периодично се повтаря колко голям авторитет е той в античните науки?
Отношенията между двамата учени се заплитат все повече, обединени от една книга, която изглежда като че ли е писана само за тях. Двете линии постепенно се сливат, събитията се припокриват, докато и героите от Античността и съвременните учени се озовават в огромна опасност. Маската на човешкото се разтича и стопява по деформираното тяло на грозотата, а редът е принесен в жертва на олтара на изстъплението.
„Пещерата на идеите“ бе четена до късно през нощта, рано сутринта в автобуса, на моменти ме караше да я затварям и да се пренасям в стая, в която има и други хора, за да се успокоя, и накрая бе довършена на настолна лампа под бюрото, за да е сигурно, че никой няма да ме прекъсне. Като в пещерата на Платон, две седмици живях и сънувах само мрака на историята. Когато накрая излязох от вцепенението, беше с опита на откривател, намерил нов любим автор.
Поздравления на издателство „Colibri“ и на преводача Людмила Петракиева за прекрасното издание. Сомоса ще идва и лично ще говори за новата си книга „Тетрамерон“ на 8 декември от 17:00 часа в НДК като част от Фестивала на иберийската литература. Препоръчвам с цялото си сърце „Пещерата на идеите“ и автора на всеки с вкус към нестандартната литература.*
* Книгата ми върви бавно, далеч по-бавно от обичайното. Преди малко задрямах и ми се присъни сън, в който се чудех за същността на Идеите и се опитвах да открия ейдезата. Започвам да се страхувам не само за съдбата на Херакъл и Диагор, а и за Преводача, и – доколкото текстът показва признаци да излиза извън себе си и спорадично да атакува читателя – за своята собствена. Сега лягам да спя, убедена, че ще сънувам кошмари. Впрочем, в книгата има прегъната страница. Подозирам намеса на неизвестна ръка.
