„Гала-Дали“ (изд. „Colibri“, преводач Маня Костова) от Кармен Доминго е разходка от почти 400 страници из животите на някои от най-ексцентричните и интересни творци. Тук обаче на първо място не е толкова геният, колкото неговата муза, без която изкуството му може би нямаше да се сдобие с такава широка популярност.
Ако очаквате директно да скочите в историята на Салвадор Дали, това няма да се случи. Приблизително първите 100 страници са основата, без която не бихме могли да разберем личността на Елена Дмитриевна Дяконова, известна като Гала. Ето защо Кармен Доминго ни връща в далечната 1913 г. в Русия, когато музата започва да осъзнава, че я очаква необикновен живот, и е твърдо решена с помощта на тарото и собствените си усилия да последва съдбата си в Европа. Какво точно я очаква, тя не знае, но е убедена, че е нещо велико, и не греши.
Първият брак на Гала е с френския поет Пол Елюар, а отношенията между двамата дават много ясна и точна представа за характера на Гала. От края до началото на историята тя не става по-симпатична на читателя, но за сметка на това омагьосва всички мъже около себе си със студеното си, манипулативно присъствие. По-скоро лишена от емоции, тя е прагматичният глас, от който се нуждае всеки един разпилян творец, реещ поглед в небето, но неспособен да се продава и позиционира. Аз може би не ѝ простих пренебрежението към дъщеря ѝ Сесил, както и влудяващия егоизъм и манипулативност. Но музите не са създадени, за да бъдат обичани и симпатични.
Салвадор Дали и Гала
(източник: Pinterest)
След като осъзнава, че няма какво повече да получи от брака си с Пол, Гала си набелязва младия Салвадор – пълен ексецентрик, непригоден за света, разпилян, чаровно луд, нуждаещ се от покровител, от силна женска фигура, която да го направлява. Щеше ли Дали да е това, което е днес, ако не беше Гала? Мисля, че не. Тя полага нечовешки усилия, за да го кара да рисува редовно, урежда му изложби, запознава го с най-важните галеристи и хора на изкуството, проправя му път, опиянява се от ролята на жена, която открива гении, и ги моделира по свое усмотрение.
Работата е там, че ти си тъжен песимист, скъпи. Съвсем ясно е. Не би сторил нищо без мен. Аз обаче съм весела песимистка и в това отношение също нищо не може да се направи. Отдавна съм решила да се справям с трудностите както мога, според волята си, борейки се срещу света, ако се наложи, убедена, че аз го управлявам, докато в твоя случай е обратното.
Кармен Доминго ме изненада с много любопитни факти, които не искам да издавам, в случай че и за вас са новост, но също така ме стимулира сама да потърся още информация, писма, снимки и картини. Все пак „Гала-Дали“ е и разходка из кипящия от живот Париж, в който усещаме силното присъствие на Коко Шанел, Анаис Нин, Хичкок и много други известни модни, филмови и литературни имена. Скандалното при тях е, че нищо не е скандално и всичко е позволено.
Galatea of the Spheres, портрет на Гала от Дали, 1952 (източник: Wikipedia)
Толкова освободено живеят, че дори сега, толкова години по-късно, читателят се черви на определени пасажи – трудно е да си представим какъв шок са причинявали в обществото през онези времена. Дали също възмущава където и да се появи с външния си вид, картините и езиковите си провокации. Гала го наставлява финансово и всякак, оставя го да разбунва духовете, но пак под неин контрол и поглед, защото добре осъзнава, че хората няма да останат равнодушни и името на Салвадор ще надживее всички. Права е, разбира се.
Освен еротиката, ексцентризма и парите в „Гала-Дали“ е застъпена и силата на езотериката, която има силно влияне върху Гала. Тя често се допитва до картите Таро и никога не забравя предсказанието на една циганка, което гласи:
Няма да си ти, ще бъдеш винаги другият. Мъжете са лоши спътници за жените победителки… помни, единствено ти би могла да помогнеш на себе си, като направиш така, че те да побеждават чрез теб.
Много от диалозите в „Гала-Дали“ ми се сториха някак изкуствени, а стилът сякаш се колебае каква точно форма иска да приеме. Въпреки че голяма част от романа ме дразнеше чисто езиково, а двойката творец и музика никак не ми беше симпатична, историята сама по себе си е достатъчно интересна, за да задържи вниманието до последната страница. Ако двама души могат да поспорят за стила на романа, то биографиите на Елюар, Дали и Гала стоят над всичко.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
