Дълго време се колебаех дали да прочета трилогията на Сюзан Колинс: „Игрите на глада”, „Възпламеняване” и „Сойка-присмехулка”. Признавам си, бях предубедена и очаквах поредната тийн история с елементи на антиутопия а ла „1984”. Може би скептицизмът ми се дължеше и на факта че книгите са екранизирани, а няма по-силна реклама от тази. И ако доскоро романът е имал своите фенове, след филмирането и появата му на голям екран, обикновено следва масова истерия и истински бум в продажбите на книгите. Въпреки това реших, че в крайна сметка ще дам шанс на игрите и за моя изненада историята на Катнис така ме увлече, че и трите книги прочетох за кратко време.
Едва ли мога да сложа трилогията в графата шедьовър, но определено Сюзан Колинс е създала един добре изграден антиутопичен свят. На мястото на днешна Северна Америка се издига държавата Панам, състояща се от 12 окръга и Капитолът, който владее първите. За да напомня за своята победа и за да ги държи в подчинение, всяка година се организират т.нар. Игри на глада, в които чрез жребий от всеки окръг се избират едно момиче и едно момче на възраст между 12 и 18 години. Избраните трибути биват подготвяни и след това пускани на импровизирана арена да се бият до смърт. Последният оцелял е победител.
Всичко това служи за назидание на окръзите и изключително забавление на жителите на Капитола. Едно кърваво риалити, което противопоставя деца срещу други деца. Аналогията с гладиаторските игри няма как да бъде пропусната, още повече, че жителите на Капитола носят римски имена, а забавленията им до голяма степен напомнят за древноримските пиршества и оргии.
Друга заемка от Античността е идеята за избор на 24 момичета и момчета, които на практика биват принесени в жертва. Не може да се избегне аналогията с легендата за данъка, който Атина е дължала на цар Минос и на всеки 9 години е избирала 7 младежа и 7 девойки, които да бъдат принесени в жертва на Минотавъра.
„Игрите на глада” започват с жребия за поредните Игри на глада, в които за първа година е включено името на Примроуз Евърдийн, малката сестра на Катнис. Въпреки минималния шанс, именно нейното име бива изтеглено. За да я спаси Катнис се явява като доброволец на нейно място. Заедно с другия трибут от нейния окръг, Пийта, тя заминава за Капитола, за да бъдат подготвени за кървавото риалити. Следват множество премеждия и борба за оцеляване и един предвидим край.
Във „Възпламеняване” събитията се развиват няколко месеца след края на „Игрите на глада”. Катнис и Пийта вече нямат материални притеснения, но проблемите им тепърва предстоят. Двамата почти не си говорят, а Катнис е раздвоена в чувствата си между Пийта и Гейл. Без да го е искала и осъзнавала тя се е превърнала в символ на надеждата и лице на назряващата революция на 12 окръга срещу Капитола. Но предстоят 75-те юбилейни игри, които крият кошмарна изненада. Във втората книга подтисничеството на Капитола е показано в по-голяма степен, а тъмните краски за засилени. Появява се и окръг 13, който се оказва, че не е унищожен, както всички вярват.
„Сойка-присмехулка” е третата последна книга и е фокусирана върху бунта и борбата срещу Капитола. Показано е лицето на революцията, което не винаги е само черно и бяло. И не винаги тези, които се борят за правда постъпват морално. Катнис е символът на революцията, но не се чувства убедена в ролята си. И ако в „Игрите на глада” й се налагаше да играе, за да спаси живота си, сега положението не е много по-различно. Отново трябва да бъде снимана и показвана в роля. Задълбочава се и любовният триъгълник между нея, Гейл и Пийта, който обаче не е блудкав, а Катнис не дразни с колебанията си.
Сюзан Колинс не фокусира историята върху романтичната част, което определено е плюс. Образите на Гейл и Пийта отразяват две различни морални точки и представи за справедливост и човечност. Това, което най-много ми допадна, е избягването в идеализирането на бунта и това че Колинс е успяла да покаже, че дори и когато се бориш за справедливост, постъпваш несправедливо и че в хората винаги е заложено чувството за реваншизъм. Няма как да се пребориш с един режим, ако после използваш същите похвати като потисниците срещу, които си въстанал.
Трилогията ми допадна и беше приятна изненада, препоръчвам я като четиво за почивката. А ноември месец предстои филмовата премиера на втората част „Възпламеняване”, което за тези, които не са чели трилогията ще е приятно подгряване преди да посетят киносалона.
