Отдавна не бях попадала на комикс. Пък и супер добър, на всичкото отгоре! Но вероятно имената на Пенко и Сотир Гелеви, стоящи зад комикса “Илийчо и Август” (изд. “Enthusiast”), обясняват всичко.
Илийчо е момче. Той е безстрашен като всички деца, стига да не му се изпречкват разни кокошки насреща. За разлика от другите деца, които познава обаче, Илийчо си има странен приятел. Той е мърколак, къщата му е под леглото на момчето, нематериален е и носи безумното име Орондорамдардагнек. Слава богу, на Илийчо не му се налага да произнася истинското име на приятеля си – Август е напълно достатъчно!
Двамата често изпадат в комични ситуации, подходящи за страниците на истински комикс. Вярвам, че и вие ще се смеете с глас на съчинението на Август или на кораба, който уж Илийчо трябва да изработи. Е, не трябва да е пиратски, а космически, но пък откъде да го знае това помощникът Август?
Приятелството между двамата герои е поразително, но не и неочаквано. Защото светът не е точно такъв, какъвто изглежда. Поне не и в очите на децата. И докато Илийчо и Август преминават през доста премеждия, провокирани от способността на хората да не изразяват напълно точно желанията 
си, те все пак се забавляват и откриват смисъла на приятелството.
Сигурно вече се чудите кой е Гергин? Той е бял персийски котарак, но така или иначе няма какво да го споменавам много-много, понеже непрекъснато спи.
Не мога да кажа кой точно епизод от комикса ми хареса най-много. Може би “Колекцията” (честно, това е най-страхотното хрумване за колекция!) или пък “Философи”. “Партия шах” ме хвърли в цунгцванг, а коледната и великденска история определено ще си ги включа в списъка за пореден прочит. И все пак най-много се смях на епизода за пърженото яйце.
А ако все пак не знаете нищо за авторите, ето малко информация:
Двамата братя Сотир и Пенко Гелеви са родени в Асеновград.
Сотир е завършил Училище за сценични изкуства в Пловдив, автор е на анимационния филм „Пилето“ и е печелил „Златен гълъб“ в Лайпциг през 1984 г. Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „Дъга“. Неговите поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ допринасят за популяризирането на фентъзи литературата в България.
Пенко е учил в Художествените гимназии за изящни изкуства в Пловдив и София. След 1991 г. работи като художествен редактор на различни вестници и списания. За детския вестник „Венче“ пише и рисува комиксите „Вълшебникът от Оз“ и „Озма от Оз“ по Л. Ф. Баум, както и и „Маугли“ по Р. Киплинг. Пенко рисува за същия вестник комикса „Илийчо и Август“ по сценарий на С. Гелев.
През 1991 г. двамата братя създават списанието за комикси „Рикс“. През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти. След година Пенко и Сотир написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“. От него реализират двеста и петдесет епизода. Сотир Гелев е сценарист на стотина от тях. През 2008 г. и 2009 г. двамата продуцират сериала „Добър ден, господин Жасмин“ (отново за деца).
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 г. издават албума „Над дъгата“. За този албум Сотир създава комикса „Призрак“, а Пенко рисува комикса „Дичо Пъдаря трябва да умре“ по сценарий на Сотир.
През 2013 г. Пенко илюстрира мултимедийния проект „Приказка за вълшебната флейта“, за работата си по който е отличен с националната награда „Константин Константинов“ в категория „Илюстратор“. През 2013 г. изданието печели годишната награда „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“. Книгата е поставена на второ място в категория „Запалени читатели“ за младежи от 11 до 15 години на наградата за най-добра детска книга, избрана от самите деца – „Бисерче вълшебно“ 2014.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
