Не прилича ли сблъсъкът между двама души на природно бедствие? Замислете се… Обикновено се започва с постоянни трусове, чийто епицентър е сърцето – земетресението ни пропуква, отваря в нас бездни, от които започват да прииждат и останалите стихии. Словесното торнадо, чрез което се стремим да разпердушиним врага; огнената лава, която ни разяжда отвътре, когато сме наранени; цунамито, което се излива от очите ни в пристъп на тъга и с което целим да удавим във вина отсрещната страна. Отприщи ли се веднъж хаосът в любовта, настъпва или Големият взрив, или Апокалипсисът. Можете да го наричате и просто Инцидента, ако сте почитатели на евфемизмите.
Главните участници в „Инцидент” са Рита и Виктор – двама влюбени, при които силата на привличане е правопропорционална на силата на отблъскване. Рита е „свръхзащитеното дете”, самотна майка, наивна, зависима от родителите си, свикнала с чувството за безопасност, научена да очаква от хората само добро и да извинява всяка тяхна простъпка. Виктор пък е „изоставеното дете”, баща, несигурен, с чувство за малоценност и живеещ в постоянен страх от отблъскване. Връзката им постоянно е поставяна на изпитания не само от собствените им действия, но и от заложените в психиката им предпоставки да пречат на щастието си и никога да не успяват да влязат в хармония един с друг. За тях всяка крачка напред означава минимум две назад.
След изневярата на Виктор изглежда, че нещата между двойката ще приключат веднъж завинаги. Борбата обаче е обречена да продължи, тласкана напред от взаимната слабост на героите, оказали се зависими един от друг. Рита и Виктор няма да престанат да се нараняват и унижават, докато не изяснят и последното недоразумение, довело до Инцидента. А дали в крайна сметка имат бъдеще заедно… Е, това няма да ви издавам.
„Инцидент” е изключително динамична книга. Единствената почивка от постоянните битки между главните герои са психологическите анализи, които следват всяка глава и които имат почти терапевтичен ефект, тъй като разясняват откъде произтичат недоразуменията във връзката на Рита и Виктор. Както може да се очаква, главните виновници са именно родителите им и детството, което са осигурили на отрочетата си с прекалената или недостатъчната си грижа.
Както и в предишните си романи, така и тук Станислава Чуринскиене показва колко е умела със скалпела, опре ли до дисекция на човешките взаимоотношения. Романът е изцяло фокусиран върху двамата си главни герои, поставя ги в светлината на прожекторите и ни поднася на готово оголената им същност – думите, мислите, чувствата, постъпките, тайните, истините, лъжите, желанията, страховете… всичко е обяснено, наредено на тепсия и захлупено с прозрачен похлупак за гладния читател. Честно казано, след подобно разкриване ми беше изключително трудно да симпатизирам на когото и да било от действащите лица. Намирах и все още намирам Рита и Виктор за дразнещо ирационални личности, които обаче странно се допълват в цялата си истеричност и нестабилност. Интересно ми беше да разбера как ще оправят тази огромна каша помежду си.
„Инцидент” е може би най-изпипаният роман на Станислава Чуринскиене досега. Книгата напълно олицетворява емоционалните изблици на главните си герои и ако искате да надникнете между решетките на клетката, в която понякога се оказват заключени двама души, то тази книга е точно за вас.
