„Историята на 47-те ронини” на Джон Алин пресъздава небезизвестната японска легенда почти дословно и без изменения от това, което е достигнало до наши дни. Въпреки че се възхищавам на Изтока и в сърцето ми завинаги ще остане „Шогун”, като една от най най-любимите ми книги, то романът на Алин остана леко разочарование за мен.
Може би имах твърде големи очаквания, тъй като наистина всичко, което съм чела с действие в Китай и Япония, ми е харесвало. Японската култура ме привлича, въпреки всички огромни различия и техни традиции, които си остават мистерия за мен. Но нещо в историята на 47-те ронини, поели по пътя на честта, за да отмъстят за смъртта на своя господар Асано от Ако, просто не ме грабна. Несъмнено Джон Алин пресъздава добре историческата епоха и започналия упадък в Япония, който ще доведе по-късно до падането на Шогуната, но сякаш не е успял да предаде напълно дълбочина на характерите на героите си.
Може би така и не разбрах къде е честта в цялото отмъщение и то постигнато на много висока цена. Освен това, борейки се за справедливост, 47-те ронини понякога в моите очи постъпваха несправедливо. Но това са въпроси, които касаят различията ни с една култура твърде далечна от нашата. Мисля си, че тук беше ролята на Джон Алин като автор да накара читателя да бъде по-съпричастен към мисията на останалите без господар самураи. Вместо това той преразказва легендата без да добавя твърде много от себе си.
Ако искате да прочетете историята на 47-те ронини и просто да сте запознати с легендата, то книгата е точно това, което търсите. Но ако искате да разберете повече за японската душевност и култура ще трябва да прочетете и други книги и материали за тази все още загадъчна за нас страна.
