Както и в чужбина, в България също се забелязва тенденция бързо да се издават книги от/за личности, влезли по един или друг повод в новинарските емисии. Автобиографии, биографични истории, клюкарски писанийца без никаква стойност или лично творчество – всякакви текстове наводняват пазара, но детският сегмент сякаш оставаше незасегнат от тази издателска практика. Поне до момента, в който проф. Огнян Герджиков пое поста на министър-председател в служебно правителство.
„История с Мечо, с патоци и с Лиса – история, дето съвсем ще ви слиса“ (изд. „Ciela“) е добър пример за домашна литература, създадена за собствените деца или внуци. Тя може да е забавна за онези, на които я разказваме от първо лице – като автори, заради емоционалната връзка между родител и дете. Представена пред широката публика обаче, творба от подобен тип много трудно успява да покрие критериите за високо качество на художествения текст. Книгата за Мечо е добър пример, че проф. Герджиков е чудесен юрист, но никак не може да пише детски книги.
Цялото ревю можете да прочетете в сайта „Детски книги“.
