Преди осем месеца се срещнах за първи път с Несбьо. „Снежния човек„, който той беше направил тогава, ме впечатли сериозно – подробен и майсторски написан. Вероятно за това съм подходил със същите големи очаквания към „Ловци на глави“. Преди да започна настоящия текст, се поразрових набързо за читателски мнения. Преобладава основно положителният тон, като на места „Ловци на глави“ е наречена „класа“ или дори „класика“. В моята читателска класация обаче единственият самостоятелен роман на Ю Несбьо дори няма да се класира.
В последните 3-4 книжни години имах удоволствието да открия няколко прекрасни крими автори от скандинавски произход. Нещо повече – Стиг Ларшон, Камила Лекберг, Хенинг Манкел и пр. ме накараха да повярвам, че криминалният жанр може да съдържа нещо повече от заплетен сюжет и донякъде изненадващ финал. Изключителна детайлност, маниакално подробно развити образи, тонове полезна информация, истински диалог, човечност – липсата на всички тези изброени качества определено ще ми помогне да забравя съвсем скоро „Ловци на глави“.
Не искам да се правя на интересен – книгата има достойнства, не споря. Неусетно и скоростно действие, 2-3 чудесни обрата и запознаване с нова професия, за чието съществуване дори не подозирах – ловец на глави. Но не от тези каубои, които дъвчат тютюн, гледат мрачно и се отнасят нехайно по въпроса за смъртта. Нищо подобно – съвременни изтупани пичове, които набират кадри за ръководни постове в големите фирми. Най-добрият в тази професия е Рогер Браун.
Опитен, безпощаден, хитър и ужасно арогантен, той с лекота манипулира събеседниците си и ги принуждава да разкрият слабостите, които са опитвали да потулят. За него няма достойни съперници и самочувствието му расте стремглаво. Той е Бог в това, с което се занимава. Пардон, той така си мисли.
Появява се бившият военен Граф и всичко се обърква. Бавно и лавинообразно. Имаме замесени откраднати предмети на изкуството, безбожно красива жена, любовница, катастрофи и пр. Всичко това тласка „Ловци на глави“ повече към екшън жанра, отколкото към интелигентния криминален роман. А моята ненавист към първото и страст към второто допринася за незадоволеността, която изпитах.
Искаше ми се Ю Несбьо да ме впечатли отново и да затвърди позицията си сред любимците ми. Наясно съм, че е от най-популярните и обичани криминални автори, но изглежда, че ще трябва да ме приласкае отново с някоя друга своя книга. С „Ловци на глави“ въобще не успя. Няма страшно – ИК „Емас“ са издали цели 7 негови романа, така че нека опита пак. Добронамерен съм и го очаквам.
Прочетете още ревютата за книги на Ю Несбьо от Лора Филипова за – „Спасителя“ и от Митко за „Снежния човек“.
