Без да е уникално в това си качество, българското общество проявява трайна тенденция да бяга от обективността, когато разглежда собствената си политическа история. На индивидуално ниво това понякога е вплетено в идентичността – хората носят своите симпатии, предразсъдъци, понякога изкривявания и са неразличими от тях.
В този смисъл книгата, за която става дума в този текст, дори със самото си излизане има потенциала да се превърне в удар по идентичността на читателя, в зависимост от това на коя лична, родова или кланова история вярва. Авторът на това ревю не прави изключение.
Нямаше никаква изненада, когато цяла категория от мненията, изразени по форуми и социални мрежи, изразяваше чисто отричане – че трудът просто няма да бъде прочетен, че всичко вече е казано, че авторът отговаря на който епитет си представите и така нататък. За тази немалка част от обществото може би няма смисъл и да чете ревюто на книгата, защото няма да се докосне до нея.
За останалите обаче „Свидетелства за прехода“ (изд. „Ciela“) е подходяща както като личен разказ на може би най-важния участник в трансформирането на българските институции и общество след края на 80-те, така и като почти документален преглед на период, който, заради отдалечеността си във времето, заслужава и вниманието на професионалните историци.
Случайно или не, Иван Костов завършва своите „Свидетелства“ с поканата за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз, отправена от Съвета на ЕС през декември 1999 г. Макар в книгата да се споменават процеси и събития, случвали се и след тази дата, времевата граница на труда прави впечатление с отдалечеността си от поколението от наши дни.
Личният поглед над прехода
Разбира се, „Свидетелствата“ не са само свидетелства в чистия смисъл на думата. Бившият министър-председател ясно и последователно изразява собствената си политическа позиция, която, поне по негови думи, защитава уверено през цялата си кариера – че икономически фалиралата страна и обществото с „опустошена душа“ трябва да се реформират решително в посока на развиване на пазарна икономика, капитал в частни ръце, силни институции и западна ориентация.
Наред с това Костов не е пропуснал да даде и чисто личната си перспектива за случилото се между края на 80-те и края на 90-те (а изобщо и до днес) – как икономическият хаос от началото на 90-те и катастрофата от 1996-1997 г. се отразява на него и семейството му; какво е отношението му към почти постоянното му демонизиране от мандата му като министър-председател до наши дни и още много други явления и процеси в България. Показателна е оптимистичната му нагласа към българското общество и способностите му:
В българската нация има огромна градивна енергия и когато има адекватни цели и желание за действие, тя може да бъде събудена и приведена в действие.
Иван Костов на премиерата на „Свидетелства за прехода 1989-1999 в София. Снимка: Снимки: Антон Кръстев, Creative Visual Solution
… и защо се е стигнало до него
Но голямото достойнство на книгата е, че в крайна сметка името отговаря на съдържанието. Политическата история на страната за периода 1989-1999 г. е представена не просто през погледа на Иван Костов, а с помощта на стотици препратки към официални документи, много от тях свободно достъпни. Читателят ще среща Решения на Министерския съвет, ще чете доклади на международни финансови институции, извлечения от изказвания в Народното събрание и чуждестранни научни трудове върху българската икономика. Той дори ще може да „разгърне“ отново страниците на „Демокрация“ и „Дума“, и то в редица броеве. Стремежът към документалност превръща книгата в своего рода справочник по засегнатите теми, а в писането на Костов си личи систематичният подход на способен макроикономист и анализатор.
Тази документалност на изложението му дава убедителност и по отделните въпроси, които биха били особено интересни на широката публика – приватизацията от 90-те години и нейните резултати, икономическата катастрофа от средата на 90-те и социалният ѝ отпечатък върху българските граждани, отношенията с международните финансови иституции и с големите политически сили по време на Косовската криза. Няма съмнение, че някои от изводите няма да се харесат на мнозинството читатели. Ако обаче подходите към четенето с интелектуална честност и откритост, книгата ще ви се стори безкрайно интересна.
Накрая, такъв труд не би отговарял на очакванията, свързани с името и темата, ако просто представляваше обширен справочник на случилото се, макар и безкрайно красноречив откъм доказателства и числа. „Свидетелства за прехода“ обаче върви със своя глобален извод – от една страна, посочва цената, която обществото плаща за провала на институциите си. Отвъд това Иван Костов посочва и скритата цена, която то е платило, за да изгради среда, в която да се бори за просперитета си и мястото си в европейската история.
Автор: Николай Алексиев
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
